Новодошлият се поклони бързо и седна неудобно на ръба на кралското легло. Той беше малко по-стар от Келсън, може би в средата на двадесетте си години, но сините му очи гледаха сурово под гъстата, къдрава, кафява коса. Между грубите му пръсти, висеше тясна кожена лента, която той постави върху щита на Келсън, като кимна леко, докато гледаше работата на момчето.
— Трябваше аз да направя това, Ваше Величество. Поправката на оръжия не е кралска работа.
Келсън сви рамене, стегна здраво кожената връв, извади гравирана със сребро кама и отряза краищата.
— Нямах какво да правя този следобед. Ако вършех това, което се полага на един крал, щях да съм вече в Коруин, да потушавам въстанието на Уорън и да принуждавам архиепископите да прекратят дребнавите си кавги. — Той прекара пръсти по дръжката на щита и с въздишка прибра камата — Но Аларик ми казва да не правя това. Така че аз седя, губя си времето и се опитвам да покажа търпението, което той очаква от мен. — Келсън остави щита върху леглото и отпусна ръце на коленете си. — Опитвам се, също така да не те питам неща, за които не би искал да говориш, но сега това е неизбежно. Кажи, каква цена платихме в Дженън Вейл.
А цената беше висока. От тридесетте, които бяха тръгнали с Нигел преди два дни, се върнаха по-малко от двадесет. Те се добраха до Дол Шая, гневни и изтощени, а някои от завърналите се, не доживяха до вечерта. Дженън Вейл означаваше не само загуба на хора, но и тежък морален удар. Келсън слушаше доклада на Дери и усещаше как неговите четиринадесет години натежават на раменете му.
— По-лошо е, отколкото се страхувах — измърмори той, когато чу и последните страшни подробности за поражението. — Първо архиепископите с тяхната омраза към Дерините, сега и този фанатик Уорън де Грей… а хората го подкрепят, Дери! Дори да спра Уорън и да се спогодя с архиепископите, не мога да победя цялото херцогство.
Шон, лорд Дери поклати глава категорично:
— Мисля, че погрешно преценявате влиянието на Уорън, Ваше Величество. Неговите призиви въздействат, когато той е наблизо и след няколко чудеса хората се събират около него. Но традиционната лоялност към краля е по-стара, а вярвам и по-силна, от магнетизма на един нов пророк, особено ако той призовава към свещена война. Щом Уорън отиде на друго място, целият устрем на селяните изчезва. Неговата фатална грешка е, че избра за свое седалище Корът, където са и архиепископите. Така той на практика изглежда като един от техните последователи.
— Така или иначе, остава проблемът с отлъчването. Нима селяните ще го забравят толкова бързо? — осъмни се Келсън.
Дери се усмихна уверено:
— Според сведенията, бунтовниците в отдалечените райони са лошо въоръжени и слабо организирани, Ваше Величество. Когато им се наложи да се сблъскат с действителността в лицето на Вашата кралска армия, настъпваща срещу тях, те ще се пръснат като пилци.
— Нещо не чух да са се пръснали като пилци при Дженън Вейл — изръмжа Келсън. — Всъщност, все още не мога да разбера, как лошо въоръжените селяни са успели да изненадат патрула. Къде е чичо Нигел? Бих искал да чуя обяснението му за случилото се вчера.
— Опитайте се да бъдете търпелив с него, Ваше Величество — каза Дери като наведе очи с неудобство. — Той помагаше на хирурзите да се погрижат за ранените през цялото време, след като се завърна. Едва преди час успях да го убедя, да остави лекарите да се погрижат за собствените му рани.
— Той е ранен? — очите на краля неочаквано станаха тревожни. — Колко лошо? Защо не ми каза?
— Той ме помоли, Ваше Величество. Не е нещо сериозно. Лявото му рамо е лошо изкълчено, има няколко повърхностни разреза и леки натъртвания. Но той предпочита да беше умрял, вместо да загуби хората си.
Устните на Келсън трепнаха от съжаление и той се усмихна измъчено:
— Знам. Грешката не е негова.
— Моля Ви припомнете му това, Ваше Величество — каза тихо Дери. — Той смята, че е предал доверието Ви.
— Не и Нигел. Никога той.
Младият крал стана, разкърши уморено раменете си в бялата, ленена туника и протегна врат, за да погледне към тавана на шатрата на един метър над него. Правата му черна коса, подстригана по войнишки малко над ушите, беше разрошена и той прекара през нея загорялата си ръка, като се обърна отново към Дери:
— Някакви вести от Трите Армии на север?
Дери стана учтиво:
— Малко, за което да не сте чул. Херцогът на Клейбърн съобщава, че може да задържи подстъпите към каньона Аранъл безкрайно, стига да не го атакуват едновременно и от юг. Негова Светлост смята, че главните сили на Уенсит ще се придвижат на юг през Кардоса. При Аранъл има само символични сили.