Марли ме побутна насърчително с лакът.
Селест взе думата.
— Е, в такъв случай как предлагаш да се подходи? Нима твърдиш, че е по-разумно да бездействаме и да проточваме войните?
— Не, не. Естествено, че искам Илеа да е мирна страна. — Направих пауза, за да събера мислите си, и отправих поглед към Максън в търсене на подкрепата му. Кралят изглеждаше като буреносен облак.
Трябваше да се измъкна от ситуацията, затова изстрелях първото нещо, което ми дойде на ума.
— Ами ако направим военната служба доброволна?
— Доброволна ли? — учуди се Гаврил.
Селест и Натали ми се присмяха тихо, което влоши нещата. Тогава обаче се замислих сериозно. Какво му беше лошото на хрумването ми?
— Точно така. Несъмнено желаещите ще трябва да покриват определени изисквания, но имам чувството, че ще извлечем по-голяма полза от армия, съставена от мъже, избрали да се борят за родината си, вместо от момчета, борещи се единствено за кожата си и възможността да се върнат към предишния си живот.
В студиото се възцари мълчание; хората очевидно се замислиха върху предложението ми. Явно намираха някаква логика в него.
— Идеята ми харесва — намеси се Елиз. — Така на всеки месец — два ще можем да изпращаме попълнения на фронта, защото ще се записват нови и нови доброволци. Това би повдигнало духа на войниците, прослужили известно време.
— Съгласна съм — обади се Марли, с което обикновено се изчерпваха коментарите й. Личеше си, че не се чувства удобно в дискусионна среда.
— Съзнавам, че е възможно да прозвучи малко новаторско, но защо да не се записват и жени? — даде своя принос Крис.
Селест се изсмя с пълен глас.
— И коя жена би постъпила в армията според теб? Ти самата би ли отпътувала за бойното поле? — Гласът й беше пропит с оскърбителна скептичност.
Крис обаче не подаде.
— Не, не разполагам с качества на войник. Но — обърна се тя към Гаврил — събитие като Избора ми отвори очите за едно нещо и то е, че някои момичета са родени с плашещ инстинкт на убиец. Не се подлъгвайте по балните рокли… — Довърши тя с усмивка.
Като се върнах в стаята си, позволих на прислужничките да останат до по-късно от обикновено, понеже имах нужда от помощ с ваденето на всички фуркети от косата ми.
— Идеята ви за доброволната военна служба много ми допадна — обяви Мери, докато чевръстите й пръсти се трудеха неуморно.
— На мен също — обади се Луси. — Спомням си как се мъчеха съседите ми, когато взеха големите им синове. Толкова мъже не се върнаха от фронта, непоносимо беше. — Виждах как десетки спомени пробягват пред очите й. И аз самата таях доста.
Мириам Карие беше овдовяла млада, но въпреки това двамата със синчето и Ейдън се справяха някак. Когато военните бяха почукали на вратата и с траурното писмо, националния флаг и безсмислените им съболезнования, клетата жена беше рухнала. Не успяваше да се бори сама с живота. Дори да имаше физическата способност, вече нямаше волята. От време на време я мярвах да проси като Осмица на същия онзи площад, от който се бях сбогувала с Каролина. Не че имах какво да й дам.
— Знам — потвърдих думите на Луси.
— Мен ако питате обаче, Крис попрекали — коментира Ан. — Жени на бойното поле — картинката някак не ми се връзва.
Усмихнах се към строгото й лице в огледалото, но тя не откъсна съсредоточения си поглед от косата ми.
— По думи на баща ми, някога жените…
Някой почука отривисто на вратата, стряскайки всички ни.
— Хрумна ми нещо — обяви Максън и прекрачи прага, без да чака покана. Май срещите в петък вечер след бюлетина се превръщаха в традиция.
— Ваше Височество — поздравиха го прислужничките в хор, а Мери изръси няколко от фуркетите по земята, прикляквайки за реверанс.
— Нека ви помогна — предложи Максън и й се притече на помощ.
— Не е нужно — изчерви се тя от срам и заотстъпва назад към вратата. Доста по-отявлено, отколкото несъмнено бе възнамерявала, ококори очи към Луси и Ан с намек да напуснат стаята след нея.
— О, ъм… лека нощ, госпожице — каза Луси, подръпвайки униформата на Ан, за да я последва.
След като излязоха, двамата с Максън прихнахме да се смеем. Обърнах се към огледалото и продължих да измъквам фуркети от косата си.
— Интересни девойчета — коментира Максън.
— Просто изпитват дълбоко уважение към теб.