Аз се усмихнах.
— Не, освен ако не смятате за лоша случка факта, че оставам.
— Наистина ли? — изпищя Луси.
— Съвсем.
— Но как? — удиви се Ан. — Нали казахте…
— Знам, знам. Трудно е за обяснение. Мога да спомена единствено, че получих втори шанс. Максън ми е скъп и възнамерявам да се боря за него.
— Колко романтично само! — възкликна Мери, а Луси запляска с ръце.
— По-кротко! — скастри ги строго Ан. Очаквах и тя да се развълнува, затова ме изненада с внезапната си сериозност. — За да е сигурна победата и, ни трябва план. — По устните и заигра дяволита усмивчица, а аз се ухилих до уши. Никога през живота си не бях срещала по-организиран колектив. С момичета като тях на моя страна, просто нямаше как да загубя.