Той махна скромно с ръка.
— Извинявай, че ви прекъснах — каза той на отражението ми.
— Няма нищо — отвърнах, изтръгвайки последната фиба. Прокарах пръсти през косата си и я разстлах по едното си рамо. — Как изглеждам?
Максън кимна одобрително и се загледа малко по-дълго от необходимото. След като се опомни, подхвана:
— Та, по въпроса с хрумването ми…
— Споделете, моля.
— Нали с теб проучвахме Хелоуин?
— Да. О, още не съм прочела дневника. Но е на сигурно място — уверих го аз.
— Не се безпокой. Никой няма да го търси. Както и да е, мислех си… Според книгите се празнувал през октомври, нали така?
— Така — потвърдих аз небрежно.
— Е, сега е октомври. Защо да не си спретнем тържество за Хелоуин?
Моментално се завъртях към него.
— Наистина ли? О, Максън, може ли?
— Ще те зарадва ли?
— Ще ме прати на седмото небе!
— Мислех си да уредим костюми на всички участнички в Избора. Недежурящите стражи могат да ни послужат като допълнителни танцови партньори; няма да е справедливо всички момичета да се редят на опашка за мен. А през идните една-две седмици можем да организираме уроци по танци. Нали се оплакваше, че понякога било скучно през деня. И бонбони! Ще поръчаме да ни доставят най-качествените бонбони. Ти, скъпа моя, ще ядеш до насита. В края на вечерта ще трябва да те изтъркаляме по пода.
Слушах го като хипнотизирана.
— Освен това ще направим официално обявление, с което ще приканим цялата страна да отбележи празника. Децата ще се маскират и ще тръгнат да правят пакости от къща на къща, както е било някога. Сестра ти ще е щастлива, предполагам?
— И още как! Всички ще са щастливи!
Той сви устни и се замисли за момент.
— А дали ще й се хареса да празнува с нас в двореца?
Не можех да повярвам на ушите си.
— Моля?
— На даден етап от конкурса трябва да се запозная с родителите на момичетата от Елита. Не виждам защо да не поканим братята и сестрите им в празничен момент, вместо да чакаме…
Секнах думите му с отривиста прегръдка. Толкова бях въодушевена от идеята, че ще видя Мей и родителите си, че не можах да сдържа ентусиазма си. Той обви ръце около кръста ми и ме загледа с блеснали от доволство очи. Как този мъж пред мен — човекът, когото бях смятала за своя пълна противоположност, съумяваше непрекъснато да ме ощастливява?
— Сериозно ли говориш? Наистина ли ще ги поканиш?
— Разбира се — отвърна той. — От доста време искам да се запознаем, а и правилата на играта го предполагат. Пък и смятам, че среща със семейството ще се отрази разведряващо на всички ви.
След като се уверих, че съм удържала сълзите си, прошепнах в ухото му:
— Благодаря ти.
— За мен е удоволствие… Знам колко ги обичаш.
— Така е.
Той се засмя.
— И е повече от ясно, че си готова на всичко за тях. Все пак се задържа толкова време в Избора.
Отдръпнах се рязко назад, за да го погледна право в очите. Не открих упрек в тях, а само изненада заради ненадейното ми движение. И все пак не можех да оставя нещата така. Трябваше да се изясним веднъж завинаги.
— Максън, в началото го правех отчасти заради семейството ми, но не те са причината да съм тук сега. Знаеш го, нали? Тук съм, защото…
— Защото?
Огледах лицето му, изтъкано от обожание и надежда. Осмели се, Америка. Просто му го кажи.
— Защото? — подкани ме отново Максън, ала този път с палава усмивчица, която допълнително ме обезоръжи.
Замислих се за вчерашния ни разговор с Марли и онова неочаквано чувство. Трудно ми беше да възприемам Максън като свой любим, докато продължаваше да се среща с други момичета, но определено не бяхме просто приятели. Отново ме изпълни познатото упование, чудноватото усещане, че помежду ни се е зародило нещо необикновено. Държах на Максън повече, отколкото си позволявах да повярвам.
Удостоих го с кокетна усмивка и се запътих към вратата.
— Америка Сингър, върни се на момента. — Изтича пред мен и пак ме прегърна през кръста, придърпвайки ме към себе си. — Кажи ми го. — Прошепна той.
Стиснах устни.
— Хубаво, в такъв случай съм принуден да заложа на други средства за комуникация.
Без всякакво предупреждение Максън се наведе и ме целуна. Усетих как се поотпуснах назад, осланяйки се на силата на ръцете му. Обвих с пръсти тила му, жадна да го доближа още повече до себе си… и тогава нещо прещрака в главата ми.