Фотоапаратът щракаше и светкавицата му проблясваше, докато се подреждахме в няколко различни конфигурации пред обектива. Тъкмо се канех да вдигна парче златиста материя до лицето си за следващата поза, когато забелязах, че си имаме гост.
— Добро утро, дами — поздрави Максън на влизане през отворената врата.
Несъзнателно поизпънах гръб и усетих как усмивката превзема лицето ми.
Фотографът улови реакцията ми, преди да се обърне към Максън.
— Ваше Височество, както винаги е удоволствие да ви видя. Имате ли нещо против да ви снимам с тази млада дама?
— За мен ще е чест.
Прислужничките ми отстъпиха назад, а принцът взе няколко от скиците с дрехи и се долепи до гърба ми, като държеше отпред пред двама ни листовете с едната си ръка, а с другата ме прихвана ниско през кръста ми. Допирът му беше повече от красноречив. Виждаш ли — сякаш ми казваше той, — скоро ще те докосвам така пред целия свят. Не се тревожи за нищо.
Фотографът ни направи няколко снимки, после тръгна към следващото момиче в списъка си. Чак тогава осъзнах, че и прислужничките ми се бяха изнизали незабелязано.
— Прислужничките ти са изключително талантливи — коментира Максън. — Измислили са впечатляващи модели.
Опитах да се държа естествено с Максън, но всичко се беше променило едновременно и към по-добро, и към по-лошо.
— Нали? Попаднала съм в сигурни ръце.
— Спря ли се на някой от костюмите? — попита той, разстилайки листовете по бюрото ми.
— Засега клоним към птичката. Явно ги е вдъхновила висулката на колието ми — отбелязах аз и докоснах фината сребърна верижка. Герданчето с пойна птичка ми беше подарък от татко и предпочитах да нося него вместо тежките бижута, подсигурени от кралското семейство.
— Колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, Селест също се е насочила към птичата тематика. Стори ми се ужасно ентусиазирана.
— Не е страшно — свих рамене аз. — И бездруго не си падам особено по перушината. — Внезапно усмивката ми посърна. — Чакай малко. Бил си при Селест?
Той кимна.
— Посетих я, колкото да си разменим по няколко думи. Опасявам се, че и на теб не мога да отделя много време. Баща ми не е особено впечатлен от идеята ми, но понеже Изборът още е в ход, разбира, че малко празничен дух няма да навреди. Пък и е съгласен, че този вариант за среща с роднините е доста по-приемлив предвид обстоятелствата.
— Какви обстоятелства?
— Настоява за елиминация, която по план трябва да се състои след срещата ми със семействата на участничките. Колкото по-скоро, толкова по-добре, ако питаш него.
Не знаех, че отстраняването на някое от момичетата беше част от графика на тържеството по случай Хелоуин. Очаквах просто едно зрелищно парти. Тази идея ме обезпокои леко, макар и да си казвах, че нямам причина за безпокойство. Не и след снощния ни разговор. Много пъти бяхме общували, но по-откровен момент не бяхме преживявали заедно.
Без да откъсва поглед от скиците, Максън заяви отнесено:
— Е, май е най-добре да продължа с обиколката си.
— Само толкова време ли ми се полага?
— Не се бой, скъпа. Ще се видим на вечеря.
Да — помислих си, — но на вечеря ще се видиш с всички ни.
— Всичко наред ли е? — попитах го.
— Разбира се — отговори той и ми даде бърза целувка. По бузата. — Налага се да тръгвам. До скоро виждане.
Както се беше появил, така и изчезна… ненадейно.
Броено от неделя, до партито по случай Хелоуин оставаха осем дни и в двореца се вихреше бурна дейност.
С момичетата от Елита и кралица Амбърли прекарахме понеделнишката сутрин в дегустация на храни и подбор на празничното меню. Дотогава не ни бяха възлагали по-приятна задача. Същия следобед обаче Селест изчезна от Дамския салон за няколко часа. Като се върна към четири, заяви на всеослушание „Максън ви изпраща поздрави“.
Във вторник посрещнахме далечни роднини на кралското семейство, които прииждаха в града заради предстоящия празник. Сутринта на същия ден гледахме през прозореца как Максън дава на Крис урок по стрелба с лък в градината.
По време на храненията трапезарията гъмжеше от подранили гости, но Максън често отсъстваше, което важеше и за Марли и Натали.
С всеки изминал ден изпитвах все по-голямо унижение. Бях допуснала грешката да разкрия чувствата си пред Максън. Колкото и да ми се бе обяснявал в любов, не вярвах да проявява истински интерес към мен, щом първичният му инстинкт беше да прекарва повече време с други жени.