До петък вече почти бях загубила надежда. След заснемането на бюлетина седях пред пианото в стаята си и се молех Максън да ме посети.
Той обаче не дойде.
С настъпването на събота опитах да прогоня черните мисли от съзнанието си, тъй като сутринта трябваше да занимаваме наплива от гостенки в Дамския салон, а следобед да се явим на поредния урок по танци.
Слава богу, че семейството ми бе избрало музиката и изобразителното изкуство от занаятите на Пета каста, защото бях отчайваща танцьорка. Отстъпваше ми единствено Натали. И за да е пълен ужасът ми, Селест се оказа същинско въплъщение на грацията. Учителите често я молеха да помага на останалите момичета в салона, в резултат на което Натали едва не изкълчи глезена си, благодарение на злонамерения подход на Селест.
С типичната си змийска лукавост Селест обвини двата леви крака на Натали за несгодите й. Учителите й повярваха, а Натали обърна всичко на смях. Възхищавах й се, задето не позволи на Селест да я разстрои.
Аспен присъстваше на всички уроци. По време на първите няколко го избягвах, понеже не бях сигурна дали ми се общува с него. Носеха се слухове, че на човек можело да му се завие свят от промените в работните графици на стражите. Някои умирали да участват в тържеството, докато други си имали момичета вкъщи и щели здравата да загазят, ако ги видели да танцуват с някоя красавица, особено при положение, че пет от нас скоро щяха да са свободни и доста изгодна партия за брак.
Но тъй като това беше генералната ни репетиция, когато Аспен ме доближи достатъчно, че да ме покани на танц, не му отказах.
— Добре ли си? — поинтересува се той. — Напоследък ми се струваш доста умърлушена.
— Просто съм уморена — излъгах аз. Не можех да му споделям за любовните си несгоди.
— Така ли? — усъмни се той. — Аз пък си мислех, че ми предстои да чуя някоя лоша новина.
— Какво имаш предвид? — Да не би да знаеше нещо, което аз не знаех?
Той въздъхна.
— Ако се готвиш да ми кажеш, че трябва да престана да се боря за теб, не искам да слушам.
В интерес на истината дори не се бях сещала за Аспен през последната седмица. Съзнанието ми бе така погълнато от ненавременното ми признание и погрешните ми догадки, че не оставаше място за нищо друго. А какво излизаше? Докато аз се бях тревожила, че Максън ще ме изостави, Аспен се беше тревожил, че аз ще изоставя него.
— Не е това — отвърнах мъгляво, засрамена от себе си.
Той кимна, останал поне за момента доволен от отговора ми.
— Ох!
— Опа! — казах аз. Наистина не го бях настъпила нарочно. Опитах да се съсредоточа върху танцовите стъпки.
— Прощавай, Мер, но си окаяна танцьорка. — Аспен се подсмихваше, въпреки че едва ли беше приятно да те настъпят с токче.
— Знам, знам — признах си задъхано. — Влагам голямо старание, повярвай ми!
Подскачах из салона като сляп лос, но пък компенсирах липсата на грация с усърдие. Аспен, като един истински джентълмен, правеше всичко възможно да спаси положението, мъчейки се да следва моя ритъм, макар и в ущърб на музикалния. Такъв си беше — винаги трябваше да е моят герой.
В края на последната репетиция поне бях научила стъпките. Не можех да обещая, че няма да поваля някой гостуващ дипломат със спазматичните си ритници, а единствено, че ще дам всичко от себе си. Като се замислих по въпроса, ми се проясни защо Максън изпитваше колебания. Щях да го излагам при чуждестранните му визити, да не говорим при банкетите в двореца. Чисто и просто — нямах осанката на принцеса.
Въздъхнах и отидох да си взема чаша вода. Останалите момичета започнах да се разотиват, а Аспен ме последва.
— И така — подхвана той. Озърнах се наоколо, за да се уверя, че никой не ни гледа. — Стигнах до заключението, че щом не страдаш по мен, значи, страдаш по него.
Сведох поглед и бузите ми пламнаха. Колко добре ме познаваше само.
— И бездруго не бих се определил като негов привърженик, но ако още не е проумял колко си неповторима, то, изглежда, е кръгъл идиот.
Усмихнах се, забола очи в пода.
— А ако не спечелиш короната — какво толкова? Не ти е нужна, за да си пленителна. И знаеш ли какво… знаеш ли… — Докато се мъчеше да изнамери подходящите думи, аз събрах смелост да го погледна в лицето.