— Господин и госпожа Сингър? Тук съм, за да съпроводя вас и дъщеря ви до апартамента ви.
— Ама аз искам да остана с Америка! — възпротиви се Мей.
— Миличка, сигурна съм, че кралят ни е подсигурил не по-лоша стая от тази на Америка. Не ти ли е интересно да я видиш? — подкани я мама.
Мей се обърна към мен.
— Искам да живея точно като теб. Поне за мъничко. Не може ли да отседна при теб?
Въздъхнах. Щях да се откажа от правото си на лично пространство за няколко дена — голяма работа. Нима можех да кажа „не“ на подобна умолителна муцунка?
— Хубаво. Поне като сме две, прислужничките ми най-накрая ще си намерят работа.
Тя ме прегърна толкова силно, че моментално се благодарих за решението, което бях взела.
— Какво друго научи? — попита татко. Хванах го под ръка, тепърва свиквайки да го гледам костюмиран. И все пак, ако не бях го виждала хиляди пъти в изцапаните му с боя работни дрехи, сигурно щях да се закълна, че е роден в семейство на Единици. Изглеждаше толкова млад и напет в официалното си облекло. Дори ми се струваше по-висок.
— Май ти разказах всичко, което ни предаваха в часовете по история; че президент Уолис бил последният управляващ на някогашните Съединени щати, а после оглавил Китайско-американската държава. Преди нищо не бях чувала за него, а ти?
Татко кимна.
— Дядо ти ми разказваше за него. Знам, че бил свестен човек, но нямало какво да направи, за да спаси положението.
Бях научила неподправената истина за миналото на Илеа чак с пристигането си в двореца. Незнайно защо историите за раждането на държавата ни се предаваха само устно. Бях чувала няколко различни варианта, но никой от тях не звучеше по-завършено от сведенията, които ни бяха преподавали през последните няколко месеца.
Съединените щати попаднали под китайска окупация в началото на Третата световна война, след като управниците им не смогнали да изплатят убийствения си дълг към Китай. Вместо да се сдобият с дължимите пари, каквито Съединените щати така или иначе не могли да им предоставят, окупаторите формирали правителство на наша земя, създавайки Китайско–американската държава, и използвали тукашното население за работна ръка. В резултат на това народът въстанал — и то не само срещу китайците, а и срещу руснаците, които се опитвали да си присвоят работната сила, контролирана от китайците — сформирайки нова, единна държава заедно с Канада, Мексико и още няколко латиноамерикански страни. Така избухнала Четвъртата световна война, която, макар и да я бяхме преживели, издигайки от прахта нова държава, довела до тежки икономически последици.
— Максън ми разказа, че в навечерието на Четвъртата световна война народът гладувал.
— Прав е. Това показва колко несправедлива е кастовата система. Поначало никой нямал с какво да помогне, ето защо много хора се озовали в долните касти.
Не исках да продължавам този разговор с татко, защото знаех, че доста го натоварва. Имаше право — кастовата система беше несправедлива, но се радвах, че са ми на гости, и не желаех да обсъждаме непоправими събития.
— Като изключим скромния брой часове по история, също така ни занимават главно с уроци по поведение и етикет. Вече започваме да наблягаме и на дипломацията. Струва ми се, че скоро ще ни накарат да приложим наученото на практика, толкова зор ни дават. Е, поне тези от нас, които се задържат в двореца.
— Които се задържат ли?
— Оказва се, че една от участничките ще си тръгне заедно със семейството си. Максън ще трябва да направи елиминация след срещата с вас.
— Звучиш разтревожена. Смяташ, че ще отпрати теб ли?
Свих рамене.
— Хайде де. Няма как до този момент да не си разбрала дали те харесва, или не. Ако те харесва, не виждам причина да се безпокоиш. Ако ли не — защо ти е да оставаш изобщо?
— Май имаш право.
Той спря на място.
— Е, какъв е случаят?
Беше ми малко неудобно да обсъждам тази тема с баща ми, но и мама нямаше да е подходящ слушател. А Мей щеше да е по-зле в разгадаването на Максън и от мен самата.
— Мисля, че ме харесва. Поне той така твърди.
Татко се засмя.
— Тогава не бих се тревожил на твое място.
— Само че през последната седмица е малко… отчужден.
— Америка, слънчице, та той е принцът. Сигурно е бил зает с прокарването на някой закон или нещо подобно.
Не знаех как да му обясня, че Максън като че ли намираше време за всички останали, но не и за мен. Беше твърде унизително.