— Все по-малко — призна си Луси с тънка жилчица надежда в гласа си. — Като заживях в двореца, имах чувството, че болката ще ме убие. Кроях планове да избягам и да се върна при него, макар и да знаех, че никога нямаше да се случи. Нямаше да изоставя баща си, а и дори да се бях прокраднала отвъд стените, как щях да открия пътя до дома?
Знаех мъничко за миналото на Луси — семейството й бе слугувало на Тройки в замяна на парите, необходими за операцията на майка и. Въпреки това горката жена починала, а когато стопанката научила, че синът й е влюбен в Луси, продала и нея, и баща й на кралското семейство.
Надникнах през вратата и видях, че Мей и Луси се бяха настанили върху леглото. Балконските врати бяха отворени и приятният анджелиски въздух изпълваше стаята. Мей се вписваше така естествено в дворцовата атмосфера; ежедневната рокля й стоеше като на кукла, докато сплиташе част от косата на Луси, а на останалата позволяваше да се разстила по раменете и. Дотогава бях виждала Луси единствено с пристегнат назад кок. Свободната прическа я караше да изглежда млада и безгрижна.
— Какво е чувството да си влюбена? — попита Мей.
Нещо ме прободе отвътре. Защо не беше задала на мен този въпрос? После си спомних защо — изобщо не подозираше, че съм се влюбвала.
Луси се усмихваше тъжно.
— Това е най-прекрасното и най-ужасно нещо, което може да ти се случи — обясни й тя простичко. — Съзнаваш, че си попаднала на чудо, и искаш да го задържиш вечно, а имаш ли го, всяка една секунда се боиш, че ще го загубиш.
От гърдите ми се изтръгна тиха въздишка. Беше напълно права.
Любовта е сладък страх.
Не ми се щеше да се впускам в размисли около изгубеното в живота ми, затова директно влязох в стаята.
— Луси! Да се видиш само!
— Харесва ли ви? — Тя се пресегна назад, опипвайки фините плитчици.
— Прекрасна си. Мей постоянно сплиташе и моята коса. Много я бива.
Сестричката ми вдигна рамене.
— Какво друго ми оставаше да правя? Нашите нямаха възможност да ми купуват кукли, затова се задоволявах с Ами.
— Е — подхвана Луси и се обърна с лице към нея, — докато си тук, ще бъдеш нашата малка кукличка. Трите с Ан и Мери ще те разкрасим като кралицата.
Мей килна глава на една страна.
— Няма по-красива жена от нея. — После бързо се врътна към мен. — Да не издадеш на мама какво съм казала.
Аз се закисках.
— Няма. Сега обаче е време да се подготвяме. След малко трябва да слизаме в Дамския салон за чай.
Мей плесна въодушевено с ръце и се настани пред огледалото. Луси вдигна косата си в кок, внимавайки да не развали плитките, после я покри с униформената си шапчица. Нищо чудно, че искаше да запази прическата си поне още малко.
— О, получихте писмо, госпожице — сети се Луси и ми поднесе съвестно пощенския плик.
— Благодаря ти — отвърнах, неспособна да прикрия изненадата в гласа си. Повечето хора, от които някога бях очаквала вест, вече бях с мен. Разкъсах плика и прочетох краткото послание, написано с така познатия ми методичен почерк.
„Америка,
Със закъснение научих, че семействата на момичетата от Елита са били поканени да гостуват в двореца и че татко, майка и Мей са потеглили към теб. Разбирам, че Кена е в прекалено напреднала бременност, за да пътува, а Джерад не е достатъчно голям. Чудно ми е обаче защо аз не съм получил покана. Все пак съм ти брат, Америка.
Единственото обяснение, което ми хрумва, е, че татко е решил да ме изключи от мероприятието. Определено се надявам да не си била ти. Двамата с теб се намираме на прага на велики постижения. Можем да сме си взаимно полезни. Ако на семейството ти бъдат предложени и други извънредни привилегии, не ме забравяй, Америка. Хубаво е да си помагаме един на друг.
Случайно да си подхвърлила някоя добра дума за мен пред принца? Просто ми е любопитно.
Очаквам скорошния ти отговор,
Дойде ми да смачкам листа и да го хвърля на боклука. Бях се надявала, че Кота ще преодолее стремежа си към издигане в обществото и ще се научи да цени вече постигнатото. Очевидно напразно. Скрих писмото в дъното на едно чекмедже и реших да го изтрия от паметта си. Завистта на брат ми нямаше да почерни дългоочакваната среща със семейството ми.
Луси привика Ан и Мери и превърнахме приготовленията в същинска забава. Жизнерадостното поведение на Мей вселяваше на всички ни чудно настроение и дори се улових да си припявам, докато се обличах. Не след дълго мама намина край стаята ми, за да потърси уверение, че изглежда добре.