Естествено, изглеждаше добре. Беше по-ниска и с повече извивки от кралицата, но далеч не и отстъпваше по великолепие във вечерната си рокля. Докато слизахме по стълбището, Мей се вкопчи в ръката ми с тъжно изражение.
— Какво има? Не се ли вълнуваш, че ще срещнеш кралицата?
— Вълнувам се. Просто…
— Какво?
Тя въздъхна.
— Как ще се гледам в огледалото по памучни панталони след целия този разкош?
Женското съсловие в двореца беше оживено и кипеше от енергия. Сестрата на Натали, Лейси, беше що-годе връстница на Мей и двечките си бъбреха в единия ъгъл. Натали и Лейси много си приличаха — стройни, русокоси и красиви. Освен това, докато характерите на двете ни с Мей бяха пълни противоположности, тези на другите две сестри почти се припокриваха. И все пак бих описала Лейси като малко по-скромна и благоразумна.
Кралицата обикаляше целия салон, разговаряше с майките и задаваше въпроси с приветливия си маниер. Сякаш и ние водехме живот, бляскав като нейния собствен. Стоях сред малка групичка гостенки и слушах как майката на Елиз разказва за семейството си в Нова Азия, когато Мей ме хвана за роклята и ме издърпа настрани.
— Мей! — изсъсках аз. — Какво правиш? Невъзпитано е да се държиш така, особено в присъствието на кралицата.
— Трябва да видиш нещо! — настоя тя.
Слава богу, че Силвия не беше наоколо. Щеше да нахока Мей, без окото и да мигне, нищо, че още беше малка.
Отидохме до прозореца и сестричката ми посочи навън.
— Гледай!
Отвъд храстите и фонтаните се виждаха две фигури. Едната беше на баща ми, който приказваше и жестикулираше, както когато обясняваше нещо или отправяше въпрос. Втората беше на Максън, който като че ли се замисляше, преди да даде отговор. Крачеха бавно и баща ми от време на време пъхваше ръце в джобовете си, а Максън сключваше своите зад гърба си. Какъвто и диалог да водеха, очевидно беше важен.
Надникнах зад нас. Жените още бяха погълнати от новото изживяване и присъствието на кралицата, така че никой не ни обръщаше внимание.
Максън спря, застана пред татко и му заговори съсредоточено. Поведението му не издаваше агресия, нито гняв, а само твърда решителност. Баща ми помълча, после протегна ръка към принца. Максън се усмихна и я стисна доволно. Веднага след това и двамата се поотпуснаха, а татко даже потупа Максън по гърба. Жестът явно хвана Максън неподготвен, защото видимо се стегна. Не беше свикнал да го докосват. Тогава баща ми преметна ръка през рамото му, както правеше с мен и Кота и изобщо с всички деца. Максън изглеждаше щастлив.
— Това пък какво беше? — учудих се на глас.
Мей сви рамене.
— Важно ми се стори.
— И на мен.
Почакахме да разберем дали принцът няма да проведе същия разговор и с другите бащи, но повече не го видяхме в градината.
Осма глава
Максън беше спазил обещанието си — партито по случай Хелоуин наистина беше зрелищно. Когато двете с Мей влязохме в Банкетния салон, останах поразена от невижданата красота пред очите ми. Всичко сияеше в златисто. Стенната декорация, лъскавите украшения по полилеите, чашите, чиниите, дори храната — всичко имаше златист отблясък. Резултатът беше същинско великолепие.
От озвучителната система се лееше поп музика, но в ъгъла малък оркестър чакаше знак да засвири песните за традиционните танци, които бяхме репетирали. Из цялата зала се виждаха фотоапарати и видеокамери. Тазвечерното празненство безспорно щеше да превземе илейския ефир на следващия ден. Едва ли някъде се случваше нещо по-забележително. Позачудих се какво ли щеше да е по Коледа, ако още бях в двореца дотогава.
Всички костюми бяха приказни. Марли, пременена като ангел, танцуваше със страж Удуърк. Имаше си дори крилца от дъгоцветна хартия, които се развяваха на гърба и. Роклята на Селест беше къса, цялата направена от пера, а най-голямото се издигаше зад главата и, навярно като имитация на паунова опашка.
Крис и Натали стояха една до друга в ансамблово съчетание. Роклята на Натали се състоеше от корсет, декориран с разцъфнали цветя, и широка пола от бухнал син тюл. Тази на Крис пък беше в тон със салона — златиста и обсипана с жълто-кафяви дървесни листа. Явно двете заедно олицетворяваха пролетта и есента. Идеята много ми допадна.
Моделиерите на Елиз бяха заложили на азиатския й произход. Копринената й рокля представляваше по-драстичен вариант на скромните кройки, които предпочиташе. Широките дълги ръкави имаха удивително драматичен ефект и направо й се възхищавах, че успяваше да ходи нормално с пищното украшение върху главата си. Обикновено Елиз не изпъкваше сред останалите момичета, но тази вечер изглеждаше прекрасно, почти царствено.