Близките и приятелите на участничките също бяха пременени в маскарадни костюми, а стражите далеч не им отстъпваха по изобретателност. Мярнах бейзболист, каубой, някой с костюм с табелка ГАВРИЛ ФАДЕЙ на гърдите, че и даже един смелчага, намъкнал рокля. Няколко момичета се навъртаха край него и се заливаха от смях. И все пак мнозинството от стражите се бяха явили с официалните си униформи, които се състояха от бели панталони с ръб и сини сака. Носеха ръкавици, но не и шапки, и именно тази подробност ги отличаваше от дежурещите стражи, наредени покрай стените.
— Е, какво ще кажеш? — попитах Мей, но като се обърнах, открих, че вече е изчезнала сред тълпата да разузнава. Подсмихнах се и заоглеждах салона в търсене на кукленската й рокличка. Когато ми беше сервирала, че иска да отиде на партито като булка — „от онези, дето ги гледаме по телевизията“, — бях решила, че се шегува. И все пак изглеждаше неустоимо сладка с бялото си було.
— Привет, лейди Америка — прошепна някой в ухото ми.
Аз подскочих, а като се обърнах, до мен стоеше Аспен, издокаран в официална униформа.
— Изплаши ме! — Опрях длан в гърдите си, сякаш така можех да демонстрирам стъписването си нагледно. Аспен ми отвърна с тихичък смях.
— Костюмът ти ми харесва — заяви бодро.
— Благодаря. На мен също. — Ан ме беше преобразила в пеперуда. Роклята ми се разкрояваше и удължаваше в задната си част, така че ефирната й материя, поръбена с черно, се рееше край тялото ми. Очите ми бяха покрити с миниатюрна маска с формата на пеперудени крилца, която придаваше мистериозен завършек на тоалета ми.
— А ти защо не си се дегизирал? — попитах го. — Нищо ли не ти хрумна?
Той вдигна рамене.
— Предпочитам униформата си.
— Аха. — Виждаше ми се грехота да пропуска такъв идеален повод да се представи в ексцентрична светлина. Аспен беше по-ощетен дори от мен в това отношение. Защо не се беше възползвал от случая?
— Просто исках да те поздравя и да питам как си.
— Добре съм — изстрелях набързо отговора си. Чувствах се доста неловко.
— А — очевидно неудовлетворен отвърна той, — радвам се.
Вероятно се бе надявал на по-изчерпателен отговор заради последното си словоизлияние, но още не бях готова за този разговор. Той ми се поклони и отиде при един от другите стражи, който го прегърна като брат. Запитах се дали службата не му носеше чувство за сплотеност, каквото и аз самата намирах в Избора.
След малко Марли и Елиз ме откриха и ме завлякоха на дансинга. Докато залитах насам-натам, стараейки се да не блъсна някого, забелязах, че Аспен говори с майка ми и Мей недалеч от нас. Мама прокара длан по ръкава на Аспен, като да го изпъне, а до нея Мей направо сияеше. Най-вероятно го хвалеха колко спретнат изглежда в униформата си и колко би се гордяла майка му, ако можеше да го види. Той им се усмихваше видимо трогнат. Двамата с Аспен бяхме рядко явление — Петица и Шестица, попаднали директно от еднообразието на бедняшкия бит сред разкоша на двореца. Изборът се бе оказал толкова преломен момент в живота ми, че понякога забравях да изпитвам радост от случващото се.
С няколко от момичетата и стражите потанцувахме в кръг, докато музиката не утихна и не се чу гласът на водещия.
— Дами от Избора, господа от стражата, приятели и близки на кралското семейство, моля, посрещнете крал Кларксън, кралица Амбърли и принц Максън Шрийв!
Оркестърът отривисто засвири и всички приветствахме домакините с реверанси и поклони. Очевидно кралят се беше дегизирал като крал, само че на друга страна. Не можах да разпозная коя. Роклята на кралицата беше в толкова тъмносин цвят, че изглеждаше почти черна, и беше обсипана с блещукащи скъпоценни камъчета. Приличаше на нощното небе. На техния фон Максън изглеждаше почти комично в пиратския си костюм. Панталоните му бяха прокъсани на места, а над тях носеше свободна риза с елек и шарена кърпа на косата си. За още по-ефектен вид не се беше бръснал ден-два и долната част на лицето му беше покрита с тъмнорусолява четина, чиято форма ми напомняше широка усмивка.
Водещият ни помоли да освободим дансинга, за да изпълнят кралят и кралицата първият си танц заедно. Максън стоеше отстрани до Крис и Натали и ги разсмиваше, шушукайки нещо ту на едната, ту на другата. След известно време тръгна на обиколка из салона. Не знаех дали търсеше мен, или не, но при всички случаи не исках да ме хване как го зяпам. Затова поразперих роклята си и насочих вниманието си към родителите му. Двамата изглеждаха истински щастливи заедно.