Замислих се за Избора, както и за целия фарс около него, но изходът говореше сам за себе си. Крал Кларксън и кралица Амбърли бяха родени един за друг. Той правеше впечатление на суров човек, а тя го умиротворяваше с кротката си природа. Кралицата беше предразполагащ слушател, а съпругът й като че ли винаги имаше какво да каже. Макар и всичко това да изглеждаше остаряло и нередно, явно все пак сработваше.
Дали и те двамата се бяха отчуждавали един от друг по време на предишния Избор, подобно на нас с Максън? Защо принцът дори не беше направил опит да се срещне с мен покрай всичките си ангажименти с другите момичета? Може би именно по този въпрос бе разговарял с баща ми — обяснил му беше защо ще се наложи да ме отпрати от двореца. Вродената му учтивост несъмнено би го подтикнала да постъпи така.
Плъзнах поглед из тълпата, за да открия Аспен. Междувременно видях, че баща ми най-накрая се беше появил и двамата с мама стояха хванати под ръка в отсрещния край на залата. Мей беше намерила Марли и се беше намърдала пред нея. Марли я прегръщаше през гърдите със сестринска нежност, а белите им рокли блестяха под светлините. Изобщо не ме изненадваше, че се бяха сближили толкова за по-малко от ден. Въздъхнах. Къде се губеше Аспен?
Правейки последен опит да го открия, надникнах и зад гърба си. Намерих го до рамото ми, стоящ както винаги на една ръка разстояние от мен. Когато погледите ни се срещнаха, той ми намигна и духът ми веднага се оживи.
След като кралят и кралицата завършиха танца си, всички се стекохме на дансинга. Стражите се разпръснаха и лесно си намериха партньорки. Максън не беше мръднал от мястото си при Крис и Натали. Надявах се да ме покани на танц. Определено нямах желание аз да го каня.
Събрах кураж, позагладих роклята си и тръгнах в негова посока. Реших поне да му предоставя възможност да ме покани. Прекосих дансинга с идеята да се натрапя на разговора им. Тъкмо когато ги доближих достатъчно за целта, Максън се обърна към Натали и я попита:
— Ще танцувате ли с мен?
Тя се засмя и килна русата си глава на една страна, сякаш отговорът беше повече от очевиден, а аз ги подминах, заковала поглед в масичката с шоколадови бонбони, уж натам бях тръгнала. Похапнах от апетитните сладкиши с гръб към салона, надявайки се никой да не види колко червени бяха бузите ми.
След около шест песни страж Удуърк изникна до мен. И той като Аспен беше избрал да се яви по униформа.
— Лейди Америка — поклони ми се той. — Ще позволите ли да ви поканя на танц?
Гласът му звучеше ведро, топло и лесно прихванах от ентусиазма му. Без да се замислям, поех предложената ми ръка.
— Разбира се, сър — отвърнах. — Редно е да ви предупредя обаче — не ме бива особено.
— Няма нищо. Ще танцуваме бавно. — Усмивката му беше толкова приветлива, че бързо забравих бездарността си и с радост го последвах до дансинга.
Танцът беше енергичен и много подхождаше на настроението му. Той не млъкна през цялото време, а аз едва смогвах на темпото. И това ми било бавно танцуване…
— Май сте се възстановили напълно след сблъсъка с мен — пошегува се Удуърк.
— Жалко, че не ми нанесохте никаква щета — отвърнах аз в същия дух. — Ако бях с шина, поне нямаше да вземам участие в танците.
Той се засмя.
— Приятно ми е да се уверя, че сте толкова забавна, колкото всички ви представят. А и любимка на принца според слуховете. — Прозвуча така, сякаш изтъкваше всеизвестен факт.
— За второто не мога да гарантирам. — Донякъде ми беше втръснало да слушам подобни изказвания. От друга страна обаче, копнеех все още да е така.
През рамото на страж Удуърк видях, че Аспен танцува със Селест. Гърдите ми се свиха при тази гледка.
— Оставам с впечатлението, че се разбирате с почти всички. Някой разправяше, че при последното бунтовническо нападение сте отвели прислужничките си в кралското скривалище. Вярно ли е? — Звучеше изумен. Бях реагирала съвсем инстинктивно, защитавайки скъпите ми момичета, но явно всички останали намираха постъпката ми за дръзка или чудновата.
— Не можех да ги оставя на произвола на съдбата — обясних аз.
Той поклати глава с уважение.