Скована от страх, Марли не смогна да промълви и дума, но му кимна в отговор. В онзи момент виждах единствено колко красива беше. Златистата и коса беше в безпорядък, роклята и приличаше на парцал и явно бе загубила обувките си, но, бог ми е свидетел, въпреки всичко тя искреше.
— Марли Теймс и Картър Удуърк, за наказание ви се отнема кастовата принадлежност. Вече сте от утайката на населението. И двамата сте Осмици!
Зрителите избухнаха в радостни викове, което ми се стори нередно. Нима сред тях нямаше Осмици, разгневени от подобно обръщение?
— И за да си платите за срама и болката, които причинихте на Негово Височество, публично ще понесете по петнайсет удара със сопа. Нека белезите ви напомнят за множеството ви грехове!
Сопа ли? Какво значеше това?
Получих отговор само секунда по-късно. Двамата маскирани, които бяха довели Картър и Марли, извадиха по една дълга пръчка от кофа с вода. Размахаха ги няколко пъти за проба, а аз ги чух как свистят, прорязвайки въздуха. Зрителите аплодираха загрявката им със същото онова френетично обожание, което бяха вложили в овациите за избраниците.
До няколко секунди гърбът на Картър щеше да претърпи унизителен побой, а милите ръчички на Марли…
— Не! — изкрещях. — Не!
— Май ще повърна — прошепна Натали, а Елиз простена тихо върху рамото на стража си. Но ритуалът продължи.
Скочих на крака и се спуснах към мястото на Максън, строполявайки се в скута на баща ми.
— Максън! Максън, кажи им да спрат!
— Трябва да седнете, госпожице — каза стражът ми и опита да ме избута до седалката ми.
— Максън, умолявам те!
— Излагате се на опасност, госпожице!
— Пусни ме! — викнах на стража и го ритнах с всички сили. Но колкото и да се мъчех да се изкопча, той ме държеше здраво.
— Америка, моля те, седни! — призова ме майка ми.
— Едно! — броеше мъжът на сцената и видях как сопата се стоварва върху ръцете на Марли.
Горката изскимтя покъртително, досущ като сритано куче. Картър не издаде и звук.
— Максън! Максън! — крещях аз. — Сложи край на това! Спри ги, моля те!
Чуваше ме, сигурна бях, че ме чува. Видях как затвори бавно клепачи и преглътна, сякаш така можеше да прокуди виковете ми от главата си.
— Две!
Марли проплака в неописуема агония. Дори не можех да си представя каква болка преживяваше, а оставаха още тринайсет удара.
— Америка, седни! — настояваше майка ми. Мей стоеше между нея и татко с извърнато настрани лице и ридаеше почти толкова измъчено, колкото и самата Марли.
— Три!
Погледнах към родителите на Марли. Майката бе заровила глава в дланите си, а съпругът й я държеше в обятията си, сякаш можеше да й даде закрила срещу всичко, на което ставаха свидетели в момента.
— Пусни ме! — изкрещях на стража, но напразно. — МАКСЪН! — Нададох вик. Макар и с премрежено от сълзи зрение, виждах достатъчно и знаех, че ме чува.
Обърнах очи към другите момичета. Нямаше ли какво да сторим? Някои от тях също плачеха. Елиз се беше превила на две с притисната към челото си длан и изглеждаше на път да припадне. Но в ничие лице не прочетох гняв. Не се ли възмущаваха от всичко това?
— Пет!
Писъците на Марли несъмнено щяха да ме преследват цял живот. Никога не бях чувала подобно нещо. Прилошаваше ми от ликуващите подвиквания на народа, от факта, че приемаха случващото се за развлечение. От мълчанието на Максън и примирението му с това зверство. От бездейния плач на останалите момичета.
Единственото нещо, което ми вдъхваше поне малко надежда, беше поведението на Картър. Въпреки че се потеше от мъка и трепереше от болка, все някак успяваше да мълви утешителни думи на Марли.
— Още малко… остана — сричаше той.
— Шест!
— Обичам… те — запъваше се той.
Не можех да го понеса. Опитах да издера с нокти стража, но плътните ръкави на униформата му го защитиха. Изпищях, като ме сграбчи по-силно.
— Махни си ръцете от дъщеря ми! — извика татко, теглейки стража. Намърдах се в отворилото се пространство с лице към мъжа и свирепо забих коляно в тялото му.
Той изпъшка приглушено и залитна назад, а баща ми го хвана, докато летеше надолу.
Прескочих парапета с движения, възпрепятствани от роклята и високите ми обувки.
— Марли! Марли! — закрещях, тичайки с всички сили. Малко преди да се докопам до стълбите зад сцената, двама от стражите ме настигнаха, а с тях нямаше как да се преборя.