А когато попитах за родителите ми и Ан ми съобщи, че семействата незабавно били отпратени по домовете им, страданието ми се удвои. Дори не бях успяла да се сбогувам с тях.
Ан галеше косата ми и ми шепнеше успокоително. Мери, клекнала до леглото, масажираше релаксиращо краката ми. Луси просто притискаше длани към сърцето си, сякаш преживяваше всичко наравно с мен.
— Благодаря ви — промълвих, подсмърчайки. — Съжалявам за одеве.
Трите се спогледаха.
— Няма за какво да се извинявате, госпожице — настоя Ан.
Понечих да й възразя, тъй като определено бях прекрачила границата в отношенията си с тях, но на вратата отново се почука. Опитах да измисля вежлив начин да отпратя Максън, но когато Луси скочи да отвори, ме посрещна лицето на Аспен.
— Простете, че ви безпокоя, дами, но чух някой да плаче и исках да се уверя, че сте добре — каза той.
После директно дойде до леглото ми, което беше дързък ход, предвид събитията от изминалия ден.
— Лейди Америка, искрено съжалявам за приятелката ви. Разбрах, че ви е много близка. Ако имате нужда от нещо, на ваше разположение съм. — Погледът в очите му казваше толкова много: че беше готов да пожертва какво ли не, само и само да ми помогне, че заради мен искаше да върне всичко постарому.
Каква глупачка бях. Почти се бях отказала от единствения човек на света, който наистина ме познаваше и обичаше. Двамата с Аспен бяхме градили съвместния си живот толкова дълго, а Изборът почти го беше унищожил.
Аспен стоеше пред мен. Невредим.
— Благодаря ви — отвърнах тихо. — Ще запомня добрината ви.
Аспен ми се усмихна почти незабележимо. Усещах, че му се искаше да остане; аз също имах желание за това. Но прислужничките ми се суетяха наоколо и просто нямаше начин. Наскоро си бях казала, че Аспен винаги ще е до мен, и сега с радост откривах колко вярно беше това.
Единайсета глава
„Здравей, котенце,
Толкова съжалявам, че не можахме да си вземем довиждане. Кралят прецени, че ще е най-безопасно, ако семействата напуснат двореца час по-скоро. Опитах да те намеря, повярвай ми. Просто не успях.
Исках да те успокоя, че се прибрахме у дома благополучно. Кралят ни позволи да задържим хубавите дрехи и сега Мей прекарва всяка свободна секунда, пременена в някоя от новите си рокли. Подозирам, че тайничко се надява да не порасне и със сантиметър, за да облече балната рокля на сватбата си. Безкрайно много я разведрява. Аз самият не съм сигурен, че някога ще простя на кралското семейство, задето принуди две от дъщерите ми да станат свидетели на онзи ужас, но ти знаеш колко силен дух има Мей. За теб се тревожа. Пиши ни скоро.
Може би не е добра идея да ти го казвам, но искам да знаеш нещо: когато побягна към сцената, изпитах огромна бащинска гордост. Открай време си красива; винаги си била и талантлива. А сега знам и че моралният ти компас е съвършено верен, че ясно съзнаваш кога пред теб се случват несправедливости и правиш всичко по силите си да им сложиш край. Какво друго би могъл да иска един баща?
Обичам те, Америка. И толкова много се гордея с теб!
Как баща ми съумяваше винаги да намери подходящите думи? Дори ми се искаше някой да ги изпише със звездите. Трябваха ми големи и ярки и нависоко, така че да ги виждам, когато в сърцето ми се спуснеше мрак.
„Обичам те, Америка. И толкова много се гордея с теб.“
Предложиха на момичетата от Елита възможност за закуска по стаите и аз се възползвах. Все още нямах психическата готовност да се виждам с Максън. Следобед се почувствах малко по-уравновесена и реших да сляза до Дамския салон за малко. Ако не друго, там поне имаше телевизор, а аз се нуждаех да се поразсея.
Момичетата като че ли се учудиха да ме видят, което можеше да се очаква. Имах навика да се уединявам, а по-подходящ момент за това не беше изниквал дотогава. Селест се излежаваше на един от диваните, прелиствайки списание. В Илеа не се издаваха вестници, както бях чувала, че правели в други страни. Ние си имахме Илейски осведомителен бюлетин. Списанията бяха най-близкото нещо до печатни новини, с което разполагахме, а хора като мен не можеха да си ги позволят. На Селест обаче винаги и се намираше по едно, а незнайно защо — точно онзи ден този факт ме подразни.