Крис и Елиз седяха на една маса, пиеха чай и си приказваха, а Натали стоеше в дъното на стаята, вперила поглед през прозореца.
— Я виж ти — каза Селест сякаш на въздуха. — Ето още една от рекламите ми.
Селест беше фотомодел. Мисълта, че разглеждаше снимки на самата себе си, ме подразни още повече.
— Лейди Америка? — извика ме нечий глас. Като се обърнах, видях кралицата да седи в ъгъла, заобиколена от прислужничките си. Май бродираше.
Направих реверанс, а тя ми махна да се присъединя към нея. Стомахът ми се преобърна, като се сетих за вчерашното си поведение. Не бях имала никакво намерение да я засегна, ала внезапно ме сполетя тревогата, че тъкмо това бях сторила. Усещах погледите на другите момичета върху себе си. Обикновено кралицата разговаряше с всички ни заедно и много рядко общуваше с някоя от нас насаме.
Като я наближих, направих още един реверанс.
— Ваше Величество.
— Заповядайте, лейди Америка, седнете — покани ме любезно тя, сочейки празния стол срещу нейния.
Подчиних се скована от притеснение.
— Доста се разбунтувахте вчера — коментира тя.
— Да, Ваше Височество — преглътнах сухо аз.
— Почти я стигнахте, ако не се лъжа?
С усилие сподавих мъката си.
— Да, Ваше Височество.
Тя въздъхна.
— Подобно поведение не приляга на една дама. За щастие, телевизионните камери бяха твърде ангажирани със случващото се на сцената, за да заснемат изблика ви. Въпреки това не ви отива да проявявате такова непокорство.
Думите й не прозвучаха като кралско порицание. Прозвучаха като майчински укор. А това влошаваше нещата хилядократно. Сякаш кралицата се чувстваше отговорна за мен, а аз предавах доверието и.
Сведох глава. За пръв път изпитвах истински угризения заради постъпката си.
Тя протегна ръка и я сложи върху коляното ми. Аз вдигнах поглед към лицето й, слисана от непринудения жест.
— Въпреки всичко — продължи тя шепнешком — се радвам, че го сторихте. — И ми се усмихна.
— Беше най-добрата ми приятелка.
— Вече не е тук, но приятелството ви не е свършило, мила. — Кралица Амбърли потупа ласкаво крака ми.
Точно от това бях имала нужда: от майчина нежност.
Сълзи започнаха да парят по ъгълчетата на очите ми.
— Не знам как да постъпя — прошепнах аз. За малко да излея всичката си мъка, но съзнавах, че останалите момичета ме наблюдават.
— Обещах си да не заемам страна — заяви тя и въздъхна. — Но дори да бях склонна, едва ли би имало какво да ви кажа.
Права беше. Нима думите можеха да смекчат случилото се?
Кралицата се приведе към мен и заговори с грижовен глас:
— И все пак не му се сърдете много.
Знаех, че го казваше най-добронамерено, но нямах никакво желание да обсъждам сина и. Кимнах и станах от стола. Тя ми се усмихна приветливо и показа с жест, че съм свободна, а аз се запътих към масата на Елиз и Крис.
— Как си? — попита състрадателно Елиз.
— Добре. Просто се тревожа за Марли.
— Поне двамата са заедно. Всичко ще е наред, ако са един до друг — коментира Крис.
— Откъде знаеш, че Марли и Картър са заедно?
— Максън ми каза — отвърна тя, сякаш информацията беше всеобщо достояние.
— А! — казах аз огорчено.
— Не мога да повярвам, че точно на теб не е разкрил. Двете с Марли бяхте толкова близки. Пък и нали си му любимка? — отбеляза тя.
Погледнах към Крис, после и към Елиз. И двете имаха загрижени изражения, но по лицата им се четеше и следа от облекчение.
Селест се изкикоти.
— Очевидно вече не е — измънка под носа си, без дори да благоволи да вдигне поглед от списанието. Явно в нейните очи провалът ми беше неминуем.
Реших да върна разговора ни към Марли.
— Все още не мога да повярвам, че Максън ги подложи на такова нещо. Обезпокоително беше да го гледам толкова спокоен.
— Но тя наистина е постъпила нередно — обяви Натали. Тонът й далеч не беше осъдителен, а просто смирен, сякаш следваше нечии нареждания.
— Можеше да поръча екзекуцията им — обади се Елиз. — По този случай законът е на негова страна. Вместо това прояви милост.
— Милост? — изсумтях аз. — Наричаш публичното съдиране на нечия кожа проява на милост?
— Да, предвид обстоятелствата — продължи тя. — Убедена съм, че ако попитаме Марли, и тя самата би избрала бой с пръчка вместо смърт.
— Елиз има право — съгласи се Крис. — И аз смятам, че наказанието беше абсолютно потресаващо, но бих предпочела него пред смъртна присъда.