— Благодаря — отвърнах и аз.
Сестрата хвърли по един бърз поглед в двете посоки, вероятно за да се увери, че никой не ни подслушва.
— Браво на вас — изшушука после. — Почти всички нямахме търпение да се случи нещо подобно.
— Сериозно? — удивих се аз шепнешком. Май трябваше да поскрия усмивката си.
— Дори не мога да изброя всички ужасяващи истории за онази госпожица, на които съм се наслушала — заяви, кимвайки към закритото легло на Селест.
— Какви ужасяващи истории?
— Ами например, че е провокирала момичето, което я удари.
— Ана? Откъде знаеш?
— Максън е добър човек — отбеляза тя простичко. — Погрижи се да я прегледаме, преди да я изпрати вкъщи. Тя ни разказа какво й е наговорила Селест за родителите й. Беше толкова гнусно, че дори не мога да го повторя. — По лицето й се изписа отвращение.
— Бедничката Ана. Подозирах, че е имало нещо такова.
— Друго момиче пък дойде с окървавени стъпала, след като някой сипал натрошено стъкло в обувките й през нощта. Не можем да докажем, че е била Селест, но кой друг би постъпил така подло?
— Не бях чувала за подобно нещо — потресох се аз.
— Тревожеше се, че състоянието й може да се влоши. Явно е решила да държи езика зад зъбите си. Освен това Селест бие прислужничките си. Само с голи ръце, но от време на време идват за лед.
— Не! — Всички прислужнички, които познавах, бяха добродушни момичета. Не можех да си представя, че някоя от тях би се провинила толкова, че да си заслужи удара, камо ли редовен побой.
— Е, достатъчно е да кажа, че из целия дворец вече се говори за лудориите ви. Носи ви се слава на същинска героиня — обяви сестрата и ми намигна.
Изобщо не се чувствах като героиня.
— Чакай малко — подскочих аз. — Казахте, че Максън накарал Ана да се прегледа тук, преди да я отпрати от двореца?
— Точно така, госпожице. Настоява всички да сте в идеално здраве.
— Ами Марли? И нея ли е изпратил тук? В какво състояние беше на тръгване от тук?
Но преди сестрата да е успяла да ми отговори, киселият глас на Селест проряза въздуха в стаята.
— Максън, миличък! — развика се тя, като го видя да влиза през вратата.
Докато се отправяше към леглото й, погледите ни се срещнаха за миг. Сестрата си тръгна и ме остави сама, без да задоволи болезненото ми любопитство по адрес на Марли.
Хленчещият гласец на Селест беше толкова дразнещ, че едва го понасях. Максън изказа сдържано съчувствието си и промърмори няколко утешителни думи на горкичката потърпевша, после се измъкна най-тактично. Заобиколи завесата край леглото й и съсредоточи погледа си върху мен, крачейки изнурено към моята част на крилото.
— Имаш късмет, че баща ми беше изгонил камерите от двореца, в противен случай щеше прескъпо да платиш за действията си. — Прокара пръсти през косата си видимо вбесен. — Как да те измъкна от това положение, Америка?
— Значи, ще ме изриташ? — Заиграх се с крайчеца на роклята си, докато чаках отговора му.
— Естествено, че не.
— Ами нея? — попитах, кимвайки с глава към леглото на Селест.
— Не. Всички сте стресирани след вчерашното преживяване и не мога да ви обвинявам. Не съм убеден, че баща ми ще приеме това оправдание, но именно него ще му представя.
Помълчах за секунда.
— Може би трябва да му кажеш, че вината е била моя. Може би е време да ме изпратиш вкъщи.
— Америка, преиграваш.
— Погледни ме, Максън — подхванах с умолителен глас. Усетих как в гърлото ми засяда буца и се помъчих да говоря през нея. — Още от самото начало съзнавам, че не съм подходяща, но си мислех, че бих могла… знам ли… да се променя, да намеря начин; но не мога да остана тук. Просто не мога.
Максън се приближи и седна на ръба на леглото ми.
— Америка, знам, че ненавиждаш Избора и случилото се с Марли; но също така знам, че те е достатъчно грижа за мен, че да не ме изоставиш точно в този момент.
Пресегнах се да хвана ръката му.
— Грижа ме е и затова ти казвам, че допускаш грешка.
Виждах болката по лицето му, докато стискаше ръката ми все по-силно, сякаш така можеше да ме задържи до себе си и да не ми позволи да му се изплъзна. Приведе се колебливо към мен и прошепна:
— Невинаги е толкова трудно. Искам да те убедя, но трябва да ми дадеш време. Мога да ти докажа, че тук се случват и хубави неща, но се налага да имаш търпение.