— Имай ми доверие, Мер. Трябва да се случат безумно много неща, за да ни открият тук. В безопасност сме.
Продължавах да се безпокоя, но имах такава силна нужда от нечия утеха, че му се доверих.
Той ме прегърна с една ръка и ме придърпа към себе си.
— Как се чувстваш?
Въздъхнах.
— Горе-долу добре. Напоследък доста тъга и гняв ми се струпаха. Най-вече ми се иска да можех да залича последните два дена и да си върна Марли. Картър също, а дори не го познавах.
— Аз го познавах — въздъхна той. — Прекрасен човек е. Разбрах, че през цялото време повтарял на Марли колко я обичал и всячески се мъчел да й помогне в онзи тежък момент.
— Така е — потвърдих аз. — Поне в началото беше. Извлачиха ме, преди наказанието да е свършило.
Аспен ме целуна по главата.
— Да, подочух и за това. Горд съм, че си се съпротивлявала докрай. Браво на момичето ми.
— Татко също се гордее с мен. Кралицата каза, че не ми подобавало да се държа така, но все пак поведението ми я зарадвало. Изобщо — объркващо изживяване. Сякаш идеята ми беше почти добра, но не съвсем, а в края на краищата нямаше никакъв ефект.
Аспен ме притисна по-плътно до себе си.
— Беше похвална. Значеше много за мен.
— За теб ли?
Той въздъхна.
— От време на време се питам дали Изборът не те е променил. Грижат се така добре за теб и живееш в разкош. Все се чудя дали си същата Америка. Онази ти постъпка ми показа, че си същата, че не са успели да ти повлияят.
— О, влияят ми, и още как, но по различен начин. Главното е, че това място постоянно ми напомня колко непригодна съм за тази роля.
Отпуснах глава върху гърдите на Аспен, убежището, където винаги търсех подслон, изпаднех ли в безизходица.
— Чуй, Мер, определящото за Максън е, че е актьор. Вечно носи пред света маската на съвършенството, сякаш се извисява над всичко. Но и той като нас е най-обикновен човек със своите си недостатъци. Знам, че държиш на него, иначе изобщо нямаше да останеш в двореца. Но вече е време да проумееш, че всичко това е просто фарс.
Кимнах с разбиране. Максън и приказките му за спокойния фасон. Постоянно ли го носеше? И пред мен ли играеше роля? Можех ли въобще да го проумея?
Аспен продължи:
— Най-добре е да го прозреш още сега. Ами ако се ожените и чак тогава откриеш що за човек е?
— Знам. И аз се замислям по въпроса. — Думите на Максън от танцовата площадка се въртяха отново и отново в главата ми. Сторил ми се беше толкова уверен в съвместното ни бъдеще, готов на всичко за мен. Най-искрено бях повярвала, че се стремеше единствено към щастието ми. Нима не виждаше колко нещастна бях?
— Имаш голямо сърце, Мер. Съзнавам, че не си способна просто да махнеш с ръка и да оставиш всичко, но няма нищо лошо в това да го искаш. Това се опитвам да ти кажа.
— Чувствам се толкова глупава — промълвих аз на ръба на сълзите.
— Изобщо не си глупава.
— Да, ама съм.
— А мен смяташ ли ме за умен, Мер?
— Разбира се.
— Напълно права си, умен съм. И то твърде умен, за да се влюбя в глупаво момиче. Така че престани с това.
Изкисках се тихичко и се отпуснах в прегръдките му.
— Боя се, че те нараних прекалено много. Не разбирам как е възможно още да си влюбен в мен — признах му аз.
Той сви рамене.
— Просто съм. Небето е синьо, слънцето е ярко, а Аспен е безкрайно влюбен в Америка. Така е създаден светът. Повярвай ми, Мер, ти си единственото момиче, което някога съм искал. Не мога да си се представя с друга. От известно време се мъча — ей така, за всеки случай, но… просто не мога.
Поседяхме така, притиснати един в друг. Всяко гальовно движение на пръстите му и топлият му дъх в косите ми бяха като балсам за сърцето ми.
— Не бива да се задържаме тук — каза той. — Доста добре владея професията си, но да не ставаме небрежни.
Аз въздъхнах. Имах чувството, че току-що бяхме пристигнали, но вероятно беше прав. Понечих да се изправя и Аспен скочи да ми подаде ръка. После ме придърпа към себе си за прощална прегръдка.
— Разбирам, че ще ти е трудно да ми повярваш, но наистина съжалявам, че Максън се оказа такова разочарование. Исках си те обратно, но не и на цената на страданието ти. Не при такива обстоятелства.
— Благодаря.
— Говоря най-откровено.
— Знам, че е така. — Аспен си имаше своите трески за дялане, но не му беше в природата да е лъжец. — Само че помежду ни с Максън още не е свършено. Не и докато съм в двореца.