Въздъхнах и се отпуснах назад в стола, провесвайки глава от края на облегалката.
— Ан — провикнах се.
— Да, госпожице? — откликна главната ми прислужничка откъм ъгъла, където шиеше. Без дори да поглеждам, знаех, че Мери и Луси, другите ми две прислужнички, бяха наострили уши в готовност да се отзоват.
— Заповядвам ти да измъдруваш заключението от този доклад — казах, сочейки лениво към отчета с военно-статистически данни, който седеше на бюрото пред мен. Всички момичета от Елита щяха да бъдат изпитани на тази задача, но все не успявах да се съсредоточа върху нея.
Трите ми прислужнички се изхихикаха, колкото поради нелепостта на разпореждането ми, толкова и заради самия факт, че издавах такова. Не можех да се похваля с качества на водач.
— Съжалявам, милейди, но този въпрос като че ли надхвърля длъжностната ми характеристика — отвърна Ан. Макар и да беше отговорила с шега на несериозното ми искане, осезаемо се чувстваше виновна заради неспособността си да ми е от полза.
— Хубаво тогава — простенах и изопнах гръб в стола си. — Май сама ще трябва да се справям. А пък вие до една сте напълно безполезни. Още утре ще си намеря нови помощнички. Този път говоря сериозно.
Тричките отново се изкискаха, а аз насочих обратно вниманието си към цифрите върху листа. Имах усещането, че статистическите данни са неблагоприятни, но не бях уверена. Заех се да препрочитам текста и графиките със сбърчено в размисъл чело, несъзнателно дъвчейки края на химикала си, докато се мъчех да се концентрирам.
Дочух сдържания смях на Луси и вдигнах очи, за да видя какво я забавлява толкова, а като проследих погледа й до вратата, заварих Максън, облегнат на касата.
— Издаде ме! — смъмри той Луси, която продължаваше да се кикоти.
Незабавно избутах стола назад и се хвърлих в обятията му.
— Прочел си ми мислите!
— Така ли?
— Моля те, кажи ми, че можем да поизлезем навън. Само за мъничко?
Той се усмихна.
— Имам двайсет минути на разположение.
Завлякох го към коридора и оставихме прислужничките да се вълнуват шумно в стаята ми.
Безспорно градините се бяха превърнали в нашето си място. При почти всяка отдала ни се възможност да останем насаме хуквахме навън. Времето ни заедно минаваше в коренна противоположност на моментите ни с Аспен: скътани в тясната къщурка на дървото в задния двор, единственото място, където можехме да се обичаме без страх.
Внезапно се зачудих дали Аспен не беше някъде наоколо, слял се с многобройните редици на дворцовите стражи, и не ни гледаше как се държим за ръце.
— Какво ти има тук? — попита Максън, докосвайки връхчетата на пръстите ми, докато ходехме.
— Мазоли. От натискане по струните на цигулката четири часа дневно.
— Не ги бях забелязал преди.
— Притесняват ли те? — Бях представителка на най-ниската каста сред шестте момичета от Елита и едва ли някоя от тях имаше ръце като моите.
Максън спря на място, приближи пръстите ми до устните си и целуна захабените им връхчета.
— Точно обратното. Намирам ги за доста привлекателни. — Усетих как се изчервявам. — Видял съм целия свят — е, да, главно през бронирано стъкло или от кулите на древни замъци, — и все пак съм го видял. Посветен съм в отговорите на хиляди важни въпроси. Но тази малка ръчичка тук… — той се взря дълбоко в очите ми — … тази ръчичка твори звуци, несравними с нищо чуто от ушите ми досега. Понякога си мисля, че само съм сънувал как свириш на цигулка, толкова красиво беше. Тези мазоли са доказателство, че е било наяве.
Имаше моменти, в които ми говореше така трогателно, така романтично, че звучеше нереално. Макар и думите му да достигаха сърцето ми, никога не знаех дали е разумно да им повярвам. Откъде можех да съм сигурна, че не омайваше и другите момичета така? Трябваше да сменя темата.
— Наистина ли си посветен в отговорите на хиляди въпроси?
— Абсолютно. Питай ме каквото си поискаш, а ако не знам отговора, то знам къде да го търся.
— Каквото си поискам?
— Точно така.
Трудно ми беше да измисля въпрос на момента, особено такъв, с който щях да го хвърля в чудо — така щеше да е по-интересно. Поразмислих се върху нещата, относно които бях проявявала най-голямо любопитство като малка. Как летяха самолетите. Какъв е бил животът в Съединените щати. На какъв принцип работеха миниатюрните музикални устройства на богаташите.