Тя го обичаше. Заяви го най-безстрашно. Крис обичаше Максън.
— Ако науча нещо категорично от него, ще ти споделя.
Тя кимна.
— А дали не бихме могли да си обещаем и нещо друго? Да не си пречим умишлено една на друга? Не искам да го спечеля по този начин и съм сигурна, че ти също мислиш така.
— Не съм Селест — казах с отвращение и Крис се засмя. — Обещавам ти да играя честно.
— Добре тогава. — Тя подсуши леко очите си и поизпъна роклята си. Толкова ми беше лесно да си представя колко грациозно щеше да изглежда с корона на главата си.
— Трябва да вървя — излъгах аз. — Благодаря ти, че поговори с мен.
— Благодаря ти, че се отзова. Прости ми, ако бях твърде настоятелна.
— Няма нищо. — Отстъпих настрана. — До по-късно.
— Да.
Обърнах се, колкото можах по-бързо, макар и не толкова, че да я обидя, и се отправих към двореца. Още с влизането ускорих крачка и хукнах нагоре по стълбището, нетърпелива да се скрия.
Стигнах до втория етаж и продължих към стаята си. В този момент листчето на пода грабна окото ми, тъй като в двореца бях свикнала да виждам всичко на мястото му. Лежеше до ъгъла на вратата ми, затова реших, че е предвидено за мен. За да се уверя, го обърнах и зачетох:
„Сутринта се състоя поредната бунтовническа атака, в Палома този път. До момента броят на загиналите е над триста; има и поне стотина ранени. Основното искане отново е прекратяване на Избора и секване на кралската кръвна линия. Очакваме препоръка за най-адекватен отговор.“
Тялото ми изстина. Огледах и двете страни на листа в търсене на дата. Поредното нападение тази сутрин? Дори посланието да беше отпреди няколко дни, значи, се явяваше поне второто. А искането отново беше прекратяване на Избора. Това ли беше причината за всички скорошни атаки? Опитваха се да се отърват от нас? Ако да — и Северняците, и Южняците ли преследваха тази цел?
Не знаех как да постъпя. Посланието не беше предвидено за моите очи, така че не можех да споделя с никого. Но дали беше стигнало до хората, които трябваше да бъдат осведомени? Реших да го върна на пода с надеждата, че някой страж ще намине скоро и ще го отнесе на когото трябва.
За момента просто щях да стискам палци, надявайки се, че някой вече реагираше по въпроса.
Двайсет и четвърта глава
През следващите два дни се хранех само в стаята си, съумявайки да отбягвам Крис до вечерята в сряда. Смятах, че дотогава неудобството щеше да е отшумяло. За жалост, грешах. Разменихме си по една сдържана усмивка, но не се осмелих да й проговоря. Почти ми се прииска да седях между Селест и Елиз в отсрещния край на трапезарията. Почти.
Малко преди да сервират десерта, Силвия влетя през вратите с максималната скорост, която й позволяваха обувките на високи токчета. Изпълни непривично кратък реверанс, спусна се към кралицата и изшушука нещо в ухото й.
Кралицата ахна и изхвърча със Силвия от трапезарията, оставяйки ни сами.
Бяха ни научили да не повишаваме глас, но в онзи момент загърбихме възпитанието си.
— Има ли някой представа какво се случва? — провикна се Селест необичайно загрижена.
— Нали не мислите, че са пострадали? — попита Елиз.
— О, не — въздъхна Крис и отпусна глава върху масата.
— Всичко е наред, Крис. Похапни малко пай — предложи й Натали.
Усетих, че съм онемяла от страх; не смеех дори да си помисля какво можеше да значи всичко това.
— Ами ако са ги пленили? — изрази на глас тревогата си Крис.
— Не вярвам новоазиатците да постъпят така — коментира Елиз, макар че и тя изглеждаше угрижена. Не знаех дали я безпокоеше фактът, че Максън може да е в опасност, или този, че всякаква агресия от страна на народа и можеше да се отрази на шансовете й за победа.
— Ами ако самолетът им е катастрофирал? — пророни Селест.
За моя огромна изненада, като вдигна поглед, по изражението й се четеше истински страх. Което беше достатъчно да предизвика мълчание в залата.
Ами ако Максън наистина беше мъртъв?
Кралица Амбърли се върна със Силвия по петите си и всички обърнахме трепетни погледи към нея. За наше неземно облекчение, кралицата сияеше от щастие.
— Добра новина, дами. Кралят и принцът се завръщат още тази вечер! — изчурулика тя.