Чувствах се толкова уморена, разтревожена и объркана, че очите ми се напълниха със сълзи.
— Америка? — подхвана той колебливо. — Какво има?
— Просто не разбирам.
— Какво не разбираш? — попита ме с тих глас. Трябваше да му се признае: напоследък се справяше все по-добре с разплакани девойки.
— Теб не разбирам — признах си аз. — Просто в момента изпитвам огромно раздвоение спрямо теб. — Избърсах сълзите по едната си буза, а Максън подсуши нежно другата.
От една страна, ми беше странно да усетя допира му отново. В същото време го чувствах толкова познат, че вероятно щях да се озадача, ако не ме беше докоснал. След като изтри сълзите ми, не отдръпна ръка, а обхвана с нея лицето ми.
— Америка — подхвана с искрен тон, — ако те интересува нещо за мен, ако искаш да знаеш какво ме вдъхновява, кой съм, само попитай.
Каза го така непринудено, че за малко наистина да го попитам. За малко да му се примоля да ми разкрие всичко: дали още от началото харесваше Крис, дали знаеше за написаното в дневника, кое в тази съвършена гривничка му беше напомнило за мен.
Но откъде да знам, че ще ми каже истината? А и, тъй като бавно проумявах, че той е по-сигурният избор, какво щеше да се случи помежду ни с Аспен?
— Не знам дали съм готова за това.
След минута размисъл Максън вдигна поглед към мен.
— Разбирам. Поне така си мисля. Но в най-скоро време трябва да обсъдим някои сериозни въпроси. Когато се почувстваш готова, на разположение съм.
Не ме притисна да му дам отговор, вместо това просто стана и ми се поклони сдържано, после взе фотоапарата си и тръгна към вратата. Обърна се за прощален поглед, а след това продължи към коридора. Не беше за вярване колко ми олекна, като затвори вратата след себе си.
Двайсет и пета глава
— Частни уроци ли? — удиви се Силвия. — Имаш предвид по няколко седмично?
— Точно така — отвърнах аз.
За пръв път от пристигането ми в двореца бях истински благодарна, че Силвия я имаше. Знаех, че нямаше начин да устои на идеята някой да я слуша с неподправен ентусиазъм; пък и дори да ми даваше допълнително работа, поне мислите ми щяха да са ангажирани.
Размишленията около Максън и Аспен, около дневника и момичетата ми идваха в повечко точно в онзи момент. Протоколът за сметка на това беше еднозначен. Стъпките по изготвянето на предложения за промени в закона си имаха ред. Подобни неща се научаваха.
Силвия се пулеше насреща ми, все още в леко недоумение, а после по лицето и се разля широка усмивка. Прегърна ме и извика:
— О, колко ще е хубаво само! Най-сетне някоя от вас да проумее колко важно е законодателството! — Откъсна се от мен, държейки ме на една ръка разстояние. — Кога започваме?
— Веднага?
Щеше да се пръсне от щастие.
— Само да взема няколко книги.
Вглъбих се в уроците й, благодарна за думите, фактите и статистическите данни, които вливаше в главата ми. Когато не бях със Силвия, четях възложените от нея текстове, прекарвайки безброй часове в Дамския салон, почти без да отчитам присъствието на останалите момичета.
Трудех се усърдно и нямах търпение да дойде следващото групово занятие.
Когато урокът започна, Силвия ни попита кои са най-свидните ни неща на света. Аз включих в списъка семейството, музиката и за финал — сякаш думата настояваше да я напиша — справедливостта.
— Интересувам се, защото обикновено кралицата отговаря за един или друг вид комисия, чиято цел е да подпомага страната ни. Кралица Амбърли например стартира програма, обучаваща семействата как да се грижат за психически и физически увредените си членове. Знаете колко много хора остават на улицата, когато семействата им откажат да полагат грижи за тях, а така броят на Осмиците нараства до невъобразима степен. Статистическите данни от последните десет години сочат, че програмата и спомага за поддържането на тази бройка в по-ниски норми, което пък осигурява по-голяма безопасност за останалото население.
— И ние ли трябва да съставим такава програма? — попита Елиз с притеснен глас.
— Да, това ще е новото ви задание — обяви Силвия. — По време на осведомителния бюлетин след две седмици ще имате възможност да изложите идеята си и замисъла си за евентуалното и реализиране.
Натали издаде тъничък писклив звук, а Селест врътна очи. Крис изглеждаше така, сякаш вече обмисля варианти. Незабавният й ентусиазъм ме притесняваше.