Погледнах го в очите с надеждата, че ще открия отговора там. Само че отговор нямаше.
— Имаш право. — После той млъкна.
Обмислих собствените си думи и неговата реакция. Дали не беше по-запознат с намеренията на Грегъри, отколкото предполагах? Или пък го гризеше съвестта, задето имаше толкова много, когато другите живееха в лишение?
Той въздъхна.
— Не за това се надявах да поговорим тази вечер.
— За какво си искал да говорим?
Максън ме изгледа така, сякаш бях загубила разсъдъка си.
— За теб, разбира се.
Прибрах един кичур коса зад ухото си.
— Какво за мен?
Той смени позата си и придърпа стола си под ъгъл спрямо масата, така че да сме по-близо един до друг, и дори се приведе към мен, сякаш предстоеше да повдигне някоя тайна тема.
— Предполагах, че видиш ли Марли и увериш ли се, че е добре, нещата помежду ни ще се променят. Бях сигурен, че чувствата ти към мен ще се възродят. Само че не се случи. Ето, и тази вечер уж се съгласи да се срещнем, а се държиш студено.
Значи, беше му направило впечатление.
Зарисувах с пръсти по масата, без да срещам погледа му.
— Не ти си причината да се двоумя. Самата позиция ме притеснява. — Свих рамене. — Мислех си, че вече сме го изяснили.
— Но след като видя Марли…
Вдигнах рязко глава.
— Видях Марли, но след това се случиха и други неща. Ту проумявам какво се изисква от една принцеса, ту губя представа. Не съм като другите момичета. Моята каста е най-ниската, а Елиз може и да е принадлежала към Четвърта каста, но семейството й винаги е било коренно различно от повечето Четворки. Толкова са богати, че се изненадвам как не са си пробили път нагоре с пари. А ти самият си отраснал на високото. За мен обаче всичко това е голяма новост.
Той кимна, все още въоръжен с безкрайното си търпение.
— Разбирам те, Америка, наистина. Това е една от причините да ти дам повече време. Но трябва да помислиш и за мен.
— Мисля за теб.
— Не, не ме разбра. Не искам да гледаш на мен като част от уравнението. Искам да проумееш в какво затруднение се намирам. Не ми остава много време. Този благотворителен проект ще е трамплинът за следващата елиминация. Несъмнено си се досетила вече.
Аз сведох глава. Естествено, че се бях досетила.
— И какво очакваш от мен, когато бройката ви спадне до четири? Да ти дам още време? Като останете само три, трябва да направя избора си. Ако дори тогава още не си взела решение дали искаш отговорността, тежката работа и мен самия… какво да правя тогава?
Прехапах устна.
— Не знам.
Максън поклати глава.
— Това е неприемливо. Трябва ми отговор. Ако имаш намерение да се откажеш точно накрая, аз не мога да отпратя човек, който истински иска всичко това — иска мен…
Дишането ми се учести.
— Тоест искаш отговор от мен на момента? Та аз дори не знам за какво давам отговора си. Ако кажа, че искам да остана в двореца, значи ли, че автоматично се съгласявам да приема короната? Защото още не съм сигурна дали я искам. — Усетих как мускулите ми се напрягат, сякаш в очакване да хукна нанякъде.
— Не е нужно да ми отговаряш на момента, но до следващия бюлетин трябва да си взела решение. Не ми е приятно да ти поставям ултиматум, но ми се струва, че проявяваш лекомислие по отношение на единствения ми шанс.
Той въздъхна и продължи:
— И това не беше посоката, в която ми се искаше да протече тазвечерният ни разговор. Май е най-добре да си тръгвам. — По тона на гласа му си пролича, че му се искаше да го помоля да остане, да го уверя, че всичко ще се нареди от само себе си.
— Май наистина е най-добре — пророних аз вместо това.
Той подразнен поклати глава и стана на крака.
— Хубаво. — Прекоси стаята с бързи гневни крачки. — В такъв случай ще отида да проверя как е Крис.