Нахлузих чехлите си, наметнах се с халата и излязох от стаята, подминавайки непознатия страж пред вратата ми.
— Добре ли сте, госпожице? — попита той.
— Да. Няма да се бавя.
Като че ли се канеше да каже още нещо, но аз закрачих по коридора твърде бързо, за да се пробва. Тръгнах нагоре по стълбището към третия етаж. За разлика от всички останали етажи, тук дори на стълбищната площадка имаше стражи, които не ми позволиха просто да почукам на вратата на Максън.
— Трябва да говоря с принца — обявих с категоричен тон.
— Много е късно, госпожице — каза този от лявата страна.
— Максън няма да възрази — уверих ги аз.
Онзи отдясно се подсмихна иронично.
— Не смятам, че точно в момента би се зарадвал на гости, госпожице.
Сбърчих чело, предъвквайки последното изречение.
Значи, беше в компанията на друго момиче.
Веднага реших, че е Крис — сигурно седеше в стаята му, приказваше си с него, смееше се, а може би дори загърбваше кредото си за първата целувка.
Откъм ъгъла се зададе прислужничка с поднос в ръце и се запъти към стълбището. Направих й път, умувайки дали да продължа преговорите си със стражите, или да се откажа. Тъкмо се канех да отворя уста, когато единият ме прекъсна:
— Време е да се връщате в леглото, госпожице.
Прииска ми се да им се развикам или да направя нещо друго, с което да притъпя чувството си на безсилие. Но знаех, че няма да помогне, затова просто си тръгнах. Дочух как единият страж — присмехулникът — изшушука нещо зад гърба ми, а това още повече ме изнерви. Подиграваше ли ми се? Съжаляваше ли ме? Не ми трябваше съжалението му. И бездруго се чувствах ужасно.
За моя изненада, като се върнах на втория етаж, заварих прислужничката, която беше минала покрай мен, да се преструва — не особено убедително, че връзва връзката на едната си обувка. Като ме чу да приближавам, вдигна глава, взе подноса си и тръгна към мен.
— Не е в стаята си? — прошепна ми.
— Кой? Максън ли?
Тя кимна.
— Проверете долу.
Усмихнах й се, клатейки глава от изумление.
— Благодаря ви.
Тя сви рамене.
— Така или иначе не се е скрил. Пък и ние ви харесваме — добави тя с поглед, пълен с обожание.
После ме подмина и заситни пъргаво към първия етаж. Стана ми чудно кои ли бяха тези „ние“, но за момента простичкият и добронамерен жест ми беше достатъчен. Почаках малко, оставяйки известно разстояние помежду ни, а после тръгнах надолу по стълбите.
Вратите на Банкетния салон бяха отворени, но вътре нямаше никого, същото важеше и за трапезарията. Надникнах в Дамския салон, макар и да не ми се струваше особено подходящо място за романтични срещи, но и там ги нямаше. Попитах стражите до входната врата дали Максън е излизал в градината, а те ме увериха, че не е, затова проверих в няколко от библиотеките и приемните, преди да реша, че навярно двамата с Крис или се бяха разделили, или се бяха уединили в неговата стая.
Отказах се да ги търся повече и свърнах по коридора, който водеше към задното стълбище, тъй като се намирах по-близо до него, отколкото до централното. На пръв поглед наоколо нямаше никого, но след броени стъпки дочух отчетливия съскащ звук на нечий шепот. Забавих крачка, понеже не исках да се натрапвам, а и не бях съвсем сигурна от коя посока идваше звукът.
Пак се чу шушукане.
После и кокетно хихикане.
И топла въздишка.
Слухът ми се съсредоточи и вече можех да определя със сигурност откъде идваха звуците. Направих още една крачка напред, погледнах наляво и видях две прегърнати фигури в сенките. След като очите ми привикнаха към тъмнината и съзнанието ми разтълкува картината, през тялото ми пробяга същински потрес.
Дори в тъмнината нямаше как да сбъркам русолявата коса на Максън. Колко ли пъти я бях виждала на приглушената светлина в градините? Но нещото, което никога не бях виждала, което никога не си бях представяла, че ще видя, е как изглеждаше същата тази коса със заровени в нея дълги пръсти с лакирани в червено нокти — пръстите на Селест.
Максън беше почти приклещен към стената от тялото й. Свободната й ръка бе притисната към гърдите му, а единият й крак — увит около неговия; цепката на роклята й разкриваше дългото й бедро, леко синеещо на смътната светлина в коридора. Поотдръпна се от него, а след секунда бавно се притисна към тялото му, явно за да събуди интереса му.