Повече от седмица преподавах на Марли уроци по пиано почти всеки ден, а имах откровеното чувство, че уменията й единствено се влошаваха. Още упражнявахме музикалната стълбица, за бога. Пак натисна грешния клавиш, а аз изтръпнах, като чух фалшивия тон.
— Да си видиш само гримасата! — отчая се тя. — За нищо не ставам. Все едно свиря с лактите си.
— Идеята не е лоша. Може пък лактите ти да имат по-добър усет.
Тя въздъхна.
— Предавам се. Извинявай, Америка, прояви голямо търпение, но не мога да се слушам повече. Под моите пръсти пианото звучи като болно.
— По-скоро като в предсмъртна агония.
Марли избухна в смях и аз се присъединих към нея. Когато се бях съгласила да й преподавам уроци по пиано, не бях подозирала, че ми предстои да подложа ушите си на такова болезнено — макар и забавно — мъчение.
— Може пък да те бива с цигулката. Музиката от струнните инструменти направо гали ухото — предложих аз.
— Едва ли. Като си знам късмета, вероятно ще я счупя. — Марли стана и отиде до масичката, където докладите, върху които трябваше да се трудим, бяха избутани настрана, а милите ми прислужнички бяха ни оставили чай и бисквити.
— Голяма работа. Тази тук е собственост на двореца. Не е страшно дори да я разбиеш в главата на Селест.
— Не ме изкушавай — каза Марли и ни наля по чаша чай. — Толкова ще ми липсваш, Америка. Не знам какво ще правя, когато се разделим и не мога да те виждам всеки ден.
— Е, Максън е изключително нерешителен, така че не бери грижи още от сега.
— Знам ли. — Гласът и придоби сериозен тон. — Не ми го е казвал в прав текст, но съм наясно, че ме държи, защото народът ме харесва. Сега, когато намаляхме така драстично, зрителите лесно ще променят мнението си и ще си намерят нова любимка, а принцът ще ме отпрати.
Подбрах внимателно следващите си думи с надеждата, че ще ми сподели защо се бе отдръпнала от Максън и че по този начин няма отново да я отчуждя.
— Примиряваш ли се с тази идея? С вероятността да не привлечеш Максън?
Тя сви рамене.
— Просто не е мъжът за мен. Съгласна съм да напусна съревнованието, но не и двореца — обясни тя. — Пък и не бих искала да живея с човек, влюбен в друга.
Подскочих в стола си.
— В коя е…
Очите на приятелката ми придобиха тържествуващ вид, а усмивката, скрита зад чаената чаша, сякаш казваше „Спипах те!“.
И наистина ме беше спипала.
За част от секундата осъзнах, че мисълта Максън да е влюбен в друга ме изпълваше с нетърпима ревност. В следващия момент обаче, когато проумях, че говореше за мен самата, изпитах безкрайно облекчение.
Бях градила стена след стена, подигравайки се на Максън, изтъквайки положителните качества на конкурентките ми, а тя с едно-единствено изречение бе съумяла да проникне зад преградите.
— Защо протакаш, Америка? — попита ме приятелски. — Знаеш, че те обича.
— Никога не ми е казвал подобно нещо — заявих откровено.
— Естествено, че не е — натърти тя, сякаш посочваше очевиден факт. — Толкова усилено се опитва да те спечели, а доближи ли се до теб, ти го отблъскваш. Защо го правиш?
Можех ли да й споделя? Можех ли да й призная, че макар чувствата ми към Максън да бяха дълбоки, явно по-дълбоки, отколкото бях предполагала, в сърцето ми имаше и друг човек?
— Просто… още не съм сигурна, това е. — Имах й доверие, наистина. Но и за двете ни щеше да по-добре, ако не знаеше.
Тя кимна. Видимо прозираше, че историята е по-заплетена, но не ме пришпори. Това взаимно примирение с факта, че и двете си имахме своите тайни, ми действаше някак успокояващо.
— Работи по въпроса. Усърдно. Това, че не е идеалният мъж за мен, не го прави лош човек. Много ще ме е яд, ако го загубиш, понеже те е дострашало.
И този път беше права. Наистина се страхувах. Страхувах се, че Максън не е искрен в проявата на чувствата си, че не съм подходяща за принцеса, че ще страдам, ако загубя Аспен.
— И за да поразведря обстановката… — подхвана Марли и остави чашата си на масата. — Вчерашните разговори на сватбена тема ме накараха да се замисля за нещо.
— Какво?
— Би ли искала да ми бъдеш шаферка? Така де, ако се омъжа някой ден?
— О, Марли, разбира се, че бих! А ти ще бъдеш ли моя? — Пресегнах се да хвана ръцете й и тя ги подаде на драго сърце.
— Но ти си имаш сестри, няма ли да се разсърдят?
— Ще проявят разбиране. Моля те?
— С най-голямо удоволствие! За нищо на света не бих пропуснала точно твоята сватба. — С тона си намекваше, че моята сватба ще е събитието на века.