Чаках ли, чаках да я отблъсне от себе си, да й каже, че не я иска. Но нищо подобно не се случи. Вместо това я целуна. Тя се разтопи под устните му, а после отново се изхихика, развеселена от жаждата му за любов. Той прошепна нещо в ухото й, а Селест се прилепи до него и го целуна още по-силно и страстно от преди. Презрамката на роклята се свлече от рамото й, разголвайки сериозна част от плътта на гърба й. Никой от двамата не сметна за нужно да я вдигне.
Бях се сковала на място. Искаше ми се да изкрещя или да заплача, но гърлото ми сякаш беше от камък. Защо трябваше да го заваря точно с нея?
Устните й се откачиха от неговите и се спуснаха надолу по врата му. Отново чух противния й кикот. После пак го целуна, а Максън затвори очи и се усмихна. Селест вече не заприщваше полезрението му и ако отвореше очи, можеше да ме види.
Реших, че трябва да избягам. Да се скрия, да се изпаря. Вместо това останах замръзнала на място.
А когато Максън най-сетне отвори очи, ме видя.
Докато Селест обхождаше с устни врата му, двамата с Максън просто се взирахме един в друг. Усмивката вече я нямаше на устните му и се беше превърнала в камък. Шокът в очите му секна вцепенението ми. Селест не ме беше забелязала, затова просто отстъпих тихо назад, без да издам нито звук.
След като се отдалечих достатъчно, хукнах, профучавайки покрай стражи и работещи до късно прислужници. Сълзите рукнаха от очите ми, преди да успея да се изкача по централното стълбище.
Довлачих се до горния етаж и закрачих бързо към стаята си. Прелетях покрай загрижения страж, затръшнах вратата след себе си и седнах на леглото с лице към балкона. В тишината и покоя на стаята ми усетих силната болка в сърцето си. Америка, глупачка такава. Кръгла глупачка.
Щях да се прибера вкъщи. Щях да забравя, че всичко това се бе случило. И щях да се омъжа за Аспен.
Аспен беше единственият човек, на когото можех да разчитам.
Не мина много време и на вратата ми се почука. Максън влезе, без да чака покана. Прекоси стаята с гневна крачка, не по-малко бесен от мен самата.
Налетях му още преди да е отворил уста.
— Излъга ме.
— Моля? Кога съм те лъгал?
— Кога не си ме лъгал? Как е възможно същият онзи човек, който ми говореше за брак, да не вижда нищо нередно в това да го спипат с подобна жена в коридора?
— Отношенията ми с нея нямат нищо общо с чувствата ми към теб.
— Сигурно се шегуваш? А може би, понеже си бъдещият крал, ти е позволено да се прегръщаш с полуголи момичета, когато ти скимне?
Максън ме гледаше като покосен.
— Не. Няма такова нещо.
— Защо точно с нея? — попитах, вдигайки поглед към тавана. — Защо от всички жени на планетата избра точно нея?
Когато го погледнах в търсене на отговор, Максън клатеше глава, оглеждайки стаята.
— Максън, тя е актриса, лицемерка. Нима не виждаш, че под всичкия този грим и сутиена с подплънки се крие жена, която цели да изкопчи от теб онова, което иска.
Максън изсумтя с усмивка.
— Всъщност знам.
Спокойствието му ме порази.
— В такъв случай защо…
Но вече бях получила отговора, който търсех.
Максън знаеше. Естествено, че знаеше. Все пак беше отраснал в двореца. Сигурно му бяха чели дневниците на Грегъри вместо приказки за лека нощ. Не проумявах какво ме беше подтикнало да мисля другояче.
Що за наивен човек бях? Живеех с мисълта, че някое друго момиче би било по-достойна съпруга на принца и че това момиче е Крис. Тя беше красива, търпелива и още милион неща, които не виждах в себе си. Само че си я бях представяла до един друг Максън. Но сега, съзнавайки, че си имах работа с достоен наследник на Грегъри Илеа, не си го представях с друго момиче, освен със Селест. Единствено тя от всички нас би тъпкала народа си на драго сърце.
— Край — отрязах аз, махвайки с ръце пред себе си. — Искаш решението ми — ето го: приключих. Приключих с Избора, приключих с всичките ти лъжи и най-вече приключих с теб. Господи, не е за вярване каква глупачка съм била.
— Не си приключила с нищо, Америка — побърза да ме опровергае той, заемайки стойка, която бе не по-малко красноречива от думите му. — Ще приключиш, когато аз ти позволя. В момента си разстроена, но не си приключила с мен.
Вкопчих пръсти в косата си, едва въздържайки се да не я изтръгна от корените.