Заех последното свободно място, това до Селест, за моя огромна жалост, и оставих папката до себе си, а книгите в скута си. Натали също беше донесла няколко книги, а Елиз четеше и препрочиташе записките си. Крис гледаше към тавана и явно репетираше наум изявлението си. Селест проверяваше грима си.
Силвия също беше дошла, което се случваше, когато трябваше да дообсъдим някой въпрос, а днес направо преливаше от емоции. В това задание бяхме вложили най-много труд и резултатите несъмнено щяха да имат отражение върху нея.
Поех рязко въздух. Бях забравила за Силвия. Но вече беше твърде късно.
— Изглеждате ослепително, дами, разкош! — похвали ни тя. — Всички сте тук, така че е време да изясним някои неща. В началото кралят ще изнесе няколко обявления, а после Гаврил ще представи темата на вечерта: презентациите върху благотворителните ви проекти.
Силвия, вечно уравновесената, калена от дългия живот в двореца желязна дама, не можеше да стои на едно място от вълнение. Буквално подскачаше, докато ни говореше.
— Знам, че сте упражнили добре презентациите си. Ще разполагате с осем минути, а ако някой иска да ви отправи въпрос след това, Гаврил ще ви посредничи. Бъдете нащрек и запазете самообладание на всяка цена. Цялата страна ще ви гледа! Ако забравите нещо, поемете си въздух и продължете напред. Ще се представите отлично. Ще излизате на сцената по ред на местата си, тоест лейди Натали е първа, а лейди Америка — последна. Успех, момичета!
Силвия изтърча нанякъде, вероятно да се увери, че всичко останало е под контрол, а аз опитах да се успокоя. Щях да съм последна. Което навярно беше за добро. Май Натали извади най-лош късмет. Като надникнах към нея, забелязах, че се поти. Сигурно беше същинско мъчение да събере мислите си в подобно състояние. Погледът ми отскочи към Селест и не можах да го отлепя от нея. Тя не знаеше, че ги бях видяла с Максън, и се чудех как така не се беше похвалила на всички. Фактът, че го пазеше в тайна, ме наведе на мисълта, че не се случваше за пръв път.
Което допълнително влошаваше нещата.
— Притеснена ли си? — попитах я, гледайки как чопли ноктите си.
— Не. Цялата тази работа е абсолютна глупост и на никого не му пука. Нямам търпение да свърши. Освен това съм фотомодел — обяви тя, благоволявайки да обърне поглед към мен. — Свикнала съм да бъда пред обектива.
— Наистина си усвоила тънкостите на позьорството — измърморих под носа си.
Почти чувах как зъбчатите колелца в главата й тракат, докато се опитваше да отсее обидата в коментара ми. В крайна сметка просто врътна очи и отмести поглед.
В същия момент кралят и кралицата влязоха в студиото. Двамата си шепнеха и разговорът им изглеждаше важен. След секунда се появи и Максън, който нагласяваше копчетата на ръкавелите си, докато вървеше към мястото, отредено за кралското семейство. Имаше толкова невинен, толкова непорочен вид в официалния си костюм; само дето аз прозирах онова, което стоеше отвъд него.
Очите му отскочиха към мен. Нямах намерение да проявявам слабост, измествайки първа погледа си, затова продължих да го гледам. В следващия момент Максън вдигна ръка и колебливо подръпна ухото си. Аз поклатих бавно глава и с изражението си му показах, че повече нямаше да му пророня и дума, ако зависеше от мен самата.
С началото на презентациите по цялото ми тяло изби студена пот. Предложението на Натали беше кратко. И леко заблудено. Теорията й гласеше, че всички действия на бунтовниците бяха породени от омраза и измамно чувство за справедливост, а за да са в безопасност окръзите на Илеа, властите трябвало да ги изловят до последния останал. След като приключи с изложението си, всички продължихме да я гледаме безмълвно. Нима не знаеше, че действията им отдавна се считаха за незаконни?
Лицето на кралицата излъчваше най-осезаемо разочарование, когато Натали се върна на мястото си.
Елиз предложи стартирането на програма, посредством която членовете на по-горните касти имаха възможност да подхванат приятелска кореспонденция с хора от Нова Азия. По нейно мнение това щеше да способства за заздравяването на взаимоотношенията между страните ни и по-скорошното прекратяване на военните действия. Не знаех доколко беше права, но поне успя да напомни на Максън и на целия народ каква беше причината да се задържи толкова време в съревнованието. Кралицата се поинтересува дали Елиз случайно познаваше свой съотечественик, който би се съгласил на участие в програмата й, а Елиз я увери, че има такива познайници.