Презентацията на Крис беше грандиозна. Целеше обновяването на образователната система, тема, която беше близка до сърцата на кралицата и Максън. Все пак беше дъщеря на професор и несъмнено цял живот бе обмисляла въпроса. Прожектира на белия екран снимки на училището в родния си окръг, изпратени от родителите й. Изтощението по лицето на учителя беше повече от видимо, а една от фотографиите показваше стая, където четири от децата седяха на пода, понеже нямаше достатъчно столове. Кралицата я затрупа с въпроси, а Крис им отговаряше, без да се замисля. Дори беше използвала данни от финансовите доклади, които бяхме разглеждали в час, за да разузнае от кой сектор можеха да се пренасочат средства към проекта и, и изтъкна идеите си за по-нататъшното му спонсориране.
Когато се върна на мястото си, Максън й кимна с усмивка. В отговор на реакцията му Крис се изчерви и сведе поглед към дантелата в скута си. Беше изключително жестоко от негова страна да си играе така с чувствата й, предвид факта, че интимничеше със Селест зад гърба й. Но това вече не ми влизаше в работата. Да прави каквото си иска.
Презентацията на Селест беше интересна, макар и леко манипулативна. Предлагаше въвеждането на минимална работна заплата за някои прослойки от по-ниските касти, която щеше да се определя въз основа на подвижна скала, базирана на правоспособността на работниците. Само дето пропускаше да отбележи факта, че за да се сдобият с нужните дипломи, Петиците, Шестиците и Седмиците трябваше да посещават училище… за което трябваше да си плащат… което пък щеше да облагодетелства главно Тройките, тъй като в тяхната каста се подвизаваха учителите. Но понеже Селест беше Двойка, нямаше никакво понятие как се работи от сутрин до вечер, за да сложиш храна на трапезата. Никой от по-ниските касти нямаше да намери време за сдобиването с подобно удостоверение, тоест ничия заплата нямаше да се увеличи. На първо слушане идеята й звучеше добре, но просто беше неосъществима.
Селест се върна на мястото си и аз станах, разтреперана от глава до пети. За момент ми мина през ума да се направя, че припадам. Но исках начинанието ми да успее. Макар и да не очаквах с нетърпение последствията.
Закрепих плаката си, изобразяващ диаграма на кастовата система, върху статива и подредих книгите по бюрото. Поех си дълбока глътка въздух и взех в ръце картите с речта ми. Бях изненадана от факта, че всъщност не чувствах нужда от тях.
— Добър вечер, Илеа. Днес се изправям пред вас не като момиче от Елита, не като Тройка или Петица, а като гражданка, като една от вас. Погледът ни върху страната, в която живеем, е тясно свързан с кастовата ни принадлежност. Казвам го от личен опит. Съвсем наскоро обаче разбрах колко дълбока е всъщност любовта ми към Илеа. Но независимо от факта, че в дома ми често оставахме без храна и електричество, че толкова години гледам как любими мои хора изпълняват обществената роля, наложена им по рождение, без всякаква надежда за промяна, че всеки ден ставам свидетел на пропастта между мен самата и хората, обозначени с различна цифра, макар и да не сме толкова различни — погледнах към скамейката на момичетата, — намирам място в сърцето си за родолюбие.
Смених картата машинално, знаейки, че е дошло време за пауза преди съществената част.
— Предложението ми е дръзко. Едва ли ще се приеме лесно, но вярвам, че осъществяването му би облагодетелствало цялото ни кралство. — Изпълних гърдите си с въздух. — Мисля, че трябва да премахнем кастовата система.
Из залата се разнесоха изумени възклицания, но аз не им обърнах внимание.
— Съзнавам, че е имало период, в който държавата ни е била съвсем млада, в който номерирането на хората е помагало за скрепяването на една нестабилна система. Но тази държава е останала в миналото. Вече живеем в нещо по-голямо. Практиката бездарните да бъдат повишавани в обществената йерархия, откъдето да тъпчат онеправданите велики умове на нацията ни, и то единствено в името на една остаряла организационна система, е проява на жестокост, възпрепятстваща възхода ни.
След това споменах анкетата, с която аз самата се бях запознала в едно от списанията на Селест, проведена след дискусията ни относно идеята за доброволческа армия, както и факта, че шейсет и пет процента от анкетираните я смятаха за добра. Защо да не се радва нацията ни на този допълнителен шанс за професионално развитие? Освен това цитирах данните от един стар доклад за стандартизираните тестове за интелигентност, полагани в обществените училища. Съвсем видимо изопачената статия сочеше, че едва три процента от Шестиците и Седмиците демонстрирали високи умствени способности; и именно този нищожен процент затвърждавал ниското място на тези касти в йерархията. Изтъкнах, че е редно да се засрамим от факта, че интелигенти хора като тях копаеха канавки, вместо да изпълняват сърдечни операции.