— Отлична идея. След теб, синко.
Погледнах към Максън и ми се стори сразен. Обзе ме срам. Максън отвори уста да каже нещо, но в крайна сметка поклати глава и се отдалечи.
Крис чупеше ръце, изпращайки Максън с поглед. Не можех да я виня. Развихрилата се сцена беше стряскаща.
— Кларксън? — обади се тихо кралица Амбърли. — Ами другият въпрос?
— Какъв въпрос? — сопна се той.
— Новината? — напомни му кралицата.
— А, да. — Той се върна към нас. Намирах се достатъчно близко до скамейките, затова реших да седна на мястото си, страхувайки се да не остана отново сама пред него. Крал Кларксън заговори с уравновесен, спокоен глас: — Натали, не искахме да ви го съобщаваме преди бюлетина, но получихме лоша новина.
— Лоша новина? — попита тревожно тя, чоплейки колието си с разтреперани пръсти.
Кралят се доближи до нея.
— Да. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но бунтовниците са отвлекли сестра ви тази сутрин.
— Какво? — пророни тя.
— Открили са тялото й следобед. Искрено съжаляваме. — Поне му правеше чест, че в гласа му звучеше нещо близко до състрадание, макар и да го отдавах повече на кралското му възпитание, отколкото на откровена емоция.
Отправи се забързано към Максън и едва ли не го избута през вратата, а от гърлото на Натали се изтръгна оглушителен писък. Кралицата се спусна към нея и загали косата й, мъчейки се да я утеши. Селест, незапозната със сестринската обич, напусна тихомълком залата, а Елиз я последва с печално изражение. Крис остана и опита да успокои горкото момиче, но като видя, че е безсилна срещу скръбта и, също излезе. Кралицата увери Натали, че за всеки случай родителите й щяха да бъдат под постоянна охрана и че ако имаше желание, можеше да отпътува за погребението, държейки я в обятията си през цялото време.
Вечерта се беше помрачила така ненадейно, че шокът не ми позволяваше да помръдна от седалката си.
Когато нечия ръка изникна пред лицето ми, толкова се стреснах, че отдръпнах глава назад.
— Нищо няма да ти направя — каза Гаврил. — Просто искам да ти помогна да станеш. — Значката върху ревера му заблещука, отразявайки светлината от прожекторите.
Сложих ръка в неговата, изненадана да усетя краката си толкова нестабилни.
— Сигурно много те обича — каза Гаврил, когато успях да се задържа изправена.
Не смеех да го погледна в очите.
— Защо го казваш?
Гаврил въздъхна.
— Познавам Максън от дете. Никога досега не се е опълчвал на баща си така.
После се отдалечи, навярно за да предупреди операторския екип да не издава и дума за случилото се тази вечер.
Отидох при Натали. Не я познавах особено добре, но бях сигурна, че обичаше сестра си така, както и аз моята, затова не можех да си представя що за болка изпитваше в онзи момент.
— Натали, моите съболезнования — прошепнах. Тя кимна. Само толкова смогна да направи.
Кралицата вдигна състрадателен поглед към мен, а по лицето й се четеше неописуема тъга.
— И… моите извинения към вас. Не исках да… просто…
— Знам, скъпа.
Като се имаше предвид състоянието на Натали, щеше да е проява на егоизъм да очаквам по-съществено сбогуване, затова просто направих последен нисък реверанс пред кралицата и напуснах залата с бавни крачки, потъвайки в бедствието, което бях предизвикала.
Двайсет и осма глава
Последното нещо, което очаквах на влизане в стаята си, бяха аплодисментите на прислужничките ми.
Останах на прага за момент, истински трогната от подкрепата им и облекчена от изражението на гордостта по светналите им лица. След като приключиха с овациите, Ан взе ръцете ми в своите.
— Добре казано, госпожице. — Стисна ме леко, а в очите й видях толкова радост, че за момент забравих колко ужасно се чувствах.
— Не мога да повярвам, че го направихте! Никой никога не се е застъпвал за нас! — добави възторжено Мери.
— Максън трябва да избере вас — изписука Луси. — Само вие успявате да ми вдъхнете надежда.
Надежда.
Имах нужда да помисля, а единственото удачно място беше градината. Прислужничките ми опитаха да ме задържат в стаята, но все пак им се изплъзнах и тръгнах по заобиколния маршрут, слизайки по задното стълбище в другия край на коридора. С изключение на шепата стражи, разпръснати тук-там, първият етаж беше пуст и притихнал. Очаквах, че дворецът ще кипи от дейност, като се имаха предвид събитията от последния половин час.