Докато минавах покрай амбулаторното крило, вратата се отвори рязко и буквално налетях на Максън, който изпусна затворената метална кутия от ръцете си. Направи ми впечатление, че простена при сблъсъка ни, макар и да не беше толкова силен.
— Защо си излязла от стаята си? — попита той, навеждайки се бавно да вдигне кутията от пода. Забелязах, че отстрани беше изписано името му. Чудно ми стана какво ли съхраняваше точно пък в амбулаторното крило.
— Ще се поразходя в градината. Имам нужда да помисля дали постъпката ми беше глупава, или не.
Имах чувството, че му беше трудно да стои изправен.
— О, уверявам те, глупава беше.
— Искаш ли помощ?
— Не — побърза да откаже той, избягвайки погледа ми. — Отивам в стаята си. И те съветвам да последваш примера ми.
— Максън. — Тихата молба в гласа ми го накара да вдигне очи към мен. — Много съжалявам. Бях ти бясна и исках да… вече не знам какво исках. А и точно ти ми каза, че позицията на Единица си имала своите хубави страни, че е възможно да промениш нещо.
Той врътна очи.
— Ти не си Единица. — Помежду ни се спусна кратко мълчание. — И дори да беше, нима не ти е направил впечатление подходът ми към нещата? Тих и дискретен. Така постигам целите си на този етап. Не може да се оплакваш от управлението на държавата ни в национален ефир и да се надяваш на подкрепа от страна на баща ми или на който и да било друг.
— Извинявай! — проплаках аз. — Толкова много съжалявам.
Той се замисли за момент.
— Не мисля, че…
В същия момент чухме крясъци. Максън се обърна и тръгна в посоката, откъдето идваха, а аз го последвах, мъчейки се да разпозная звука. Скандал ли имаше? Като наближихме пресечната точка на главния коридор и изхода към градината, видяхме цял поток от стражи.
— Включете сирената! — провикна се някой. — Проникнаха през портите!
— Оръжия в готовност! — опита да надвика хаотичните крясъци един от другите стражи.
— Предупредете краля!
Тогава, досущ като пчели, полетели към кошера, из коридора зажужаха дребни, светкавично бързи нещица. Улучиха един от стражите и той падна назад, удряйки главата си в мраморния под с обезпокояващо изпукване. При вида на кръвта, лееща се от гърдите му, изпищях.
Максън ме изтегли настрана инстинктивно, но не съвсем навременно. Вероятно и той самият беше изпаднал в шок.
— Ваше Величество! — провикна се един страж, препускайки към нас. — Трябва да слезете долу веднага!
Той извъртя Максън и го избута грубо. Максън изрева от болка, изпускайки металната кутия за пореден път. Агонизиращият му крясък ме подтикна да погледна към ръката на стража в очакване да видя нож там. Фиксирах единствено масивния оловен пръстен около палеца му. Вдигнах кутията за страничната и дръжка, надявайки се, че падането не е унищожило съдържанието и, и хукнах в посоката, към която ни тикаше стражът.
— Няма да успея — каза Максън.
Обърнах се към него и видях, че целият е потен. Наистина му имаше нещо.
— Ще успеете, сър — заяви мрачно стражът. — Насам.
Издърпа Максън зад един ъгъл и го повлече по късо коридорче, което наглед завършваше със задънен край. Тъкмо започвах да се чудя дали нямаше да ни изостави, когато стражът натисна добре замаскиран палец на стената, а пред нас се отвори поредната тайна врата в двореца. Отвъд нея беше толкова тъмно, че не виждах накъде водеше, Максън обаче дори не се замисли — приведе се и мина от другата й страна.
— Кажи на майка ми, че двамата с Америка сме в безопасност. Това да е първата ти грижа — натърти той.
— Разбира се, сър. Лично аз ще дойда да ви взема, приключи ли всичко.
Сирената зави. Надявах се навреме да е известила всички за опасността.
Максън кимна и вратата се затвори, оставяйки ни в непрогледен мрак. Панелът прилепваше така плътно, че дори не чувах воя на сирената. Долових само триенето на дланта му по стената и след малко ръката му се натъкна на ключа за лампата, която разля приглушена светлина из помещението. Огледах се наоколо.
Имаше полици, заредени с неща в тъмни найлонови опаковки, и една, върху която бяха струпани няколко тънки одеяла. В центъра на тясната стаичка беше разположена дървена пейка, събираща около четирима души, а в единия от отсрещните ъгли имаше малка мивка и нещо като съвсем примитивна тоалетна. По едната стена бяха наредени кукички, макар и по тях да не висеше нищо. Помещението излъчваше миризма на метал, от какъвто ми се струваше, че бяха направени целите стени.