— Обещай ми, че дори да се венчая за господин Никой от Осма каста в някой заден двор, пак ще дойдеш.
Тя ме изгледа скептично, явно убедена, че в никакъв случай не ме очакваше такава съдба.
— Дори да е така, обещавам.
Не ме помоли да се закълна в същото, което отново ме наведе на мисълта, че в родния й град я чакаше някое възлюбено момче от Четвърта каста. Нямах намерение да я притискам обаче. Не се съмнявах, че и двете таяхме по нещичко; важното беше, че щях да направя всичко за най-добрата си приятелка.
Онази нощ се надявах да прекарам малко време с Максън. Думите на Марли ме бяха подтикнали да преосмисля много от действията си. Както и вижданията си. И чувствата си.
След вечеря, когато всички станахме от масата, привлякох вниманието на Максън и подръпнах ухото си. Това беше тайният ни знак за среща и поканата рядко оставаше незачетена. Само че онази вечер Максън ме изгледа разочаровано и оформи думичката „работа“ с устни. Намусих се на шега, махнах му скришом и излязох от трапезарията.
И бездруго така беше най-добре. Наистина трябваше да премисля на спокойствие отношенията си с Максън.
Когато свърнах зад ъгъла на път към стаята ми, Аспен вече стоеше на поста си. Огледа ме от глава до пети, разучавайки с поглед плътно прилепналата зелена рокля, която правеше чудеса с малкото извивки по тялото ми. Минах покрай него, без да пророня и дума. Преди да съм докоснала дръжката на вратата, той погали едва-едва ръката ми.
Жестът беше бавен, но краткотраен, и в тези броени секунди почувствах познатата нужда, копнежа, който Аспен винаги ми вселяваше. Позволих си един-единствен поглед, прицелен в смарагдовите му очи, жадни и бездънни, и коленете ми омекнаха.
Влязох в стаята възможно най-бързо, изтезавана от мимолетния ни допир. Слава богу, не ми остана време да размишлявам върху начина, по който ме караше да се чувствам, тъй като веднага щом вратата се затвори зад мен, прислужничките ми налетяха и се втурнаха да ме подготвят за лягане. Докато бърбореха и разресваха косата ми, опитах да изчистя съзнанието си поне за миг.
Оказа се невъзможно. Трябваше да направя крайния си избор. Аспен или Максън.
Но как да избера между две неустоими възможности? Как да взема решение, когато и двата изхода водеха до погром за част от мен? Успокоявах се с мисълта, че имах още време. Имах още време.
Пета глава
— Тоест, лейди Селест, становището ви е, че бройката е недостатъчна, и според вас следващият военен набор трябва да е по-мащабен? — попита Гаврил Фадей, водещият на Илейски осведомителен бюлетин и официален интервюиращ на кралските особи.
Дебатите ни пред камерите на бюлетина бяха изпитание и всички го знаехме. Макар и на Максън да не му беше поставен краен срок, народът нямаше търпение да види финала; а по мои наблюдения същото важеше и за краля, кралицата и съветниците им. Ако искахме да останем в съревнованието, трябваше да се изявяваме, когато и където кажеха. Бях доволна от работата си по онзи ужасяващ доклад за войниците. Помнех част от статистическите данни, така че имах солидни шансове да направя добро впечатление тази вечер.
— Именно, Гаврил. Войната в Нова Азия бушува от години. Смятам, че един или два разширени набора ще ни подсигурят войсковата мощ, необходима за потушаването й.
Буквално не можех да понасям Селест. Вече беше съумяла да уреди изгонването на едно от момичетата, да съсипе тържеството по случай рождения ден на Крис предишния месец и да откъсне парче от роклята ми. Статутът на Двойка и даваше самочувствието на по-висшестояща от нас. Откровено казано, аз самата нямах мнение по въпроса за числеността на илейската армия, но след като бях чула това на Селест, твърдо му се противопоставях.
— Не съм съгласна — отбелязах с възможно най-благовъзпитания си тон. Селест се обърна към мен така рязко, че тъмната й коса се преметна през едното й рамо. С гръб към камерата можеше най-спокойно да ме пронизва с кръвнишки поглед.
— А, лейди Америка, смятате, че увеличаването на бройката е лоша идея? — осведоми се Гаврил.
Бузите ми пламнаха.
— Двойките редовно се измъкват с пари от военна служба, затова съм убедена, че лейди Селест не знае какво преживяват семействата, когато им отнемат едничкия син. Увеличаването на набора ще е съкрушителна стъпка, особено за по-ниските касти, където семействата са по-многобройни и всеки от членовете им трябва да се труди за прехраната им.