Позамислих се за момент.
— И истината ще свърши работа.
Той кимна.
— Любимият ми вариант. Не и в този случай обаче.
— Май приключих.
Максън се поизвъртя и приведе тялото си плахо. Обърна се към мен и ме погледна с благодарно изражение.
— Отлично си се справила, Америка. Много по-добре от мен самия.
— Пак заповядай.
Очите му се задържаха върху моите и помежду ни се разстла тишина. Какво друго имаше за казване?
Погледът ми непрекъснато отскачаше към голите му гърди… и това трябваше да престане.
— Ще изпера ризата ти. — Скътах се в ъгъла и затърках ризата му, гледайки как водата се оцветява в ръждиво, преди да изтече в канала. Не си въобразявах, че кръвта ще се изпере, но поне имаше с какво да се занимавам.
Свърших с прането, изстисках я и отново я закачих на една от кукичките. Като се обърнах към Максън, той се взираше в мен.
— Защо никога не задаваш въпросите, на които искам да отговоря?
Не вярвах, че съм способна да седна на пейката до него, без да се изкуша да го докосна. Затова се настаних на пода срещу него.
— Не знаех, че правя така.
— Така правиш.
— Е, кой въпрос не съм ти задала, а искаш да ти задам?
Той въздъхна бавно и се наведе леко напред, опирайки лакти в коленете си.
— Не искаш ли да ти разкажа какво се случи с Крис и Селест? Не смяташ ли, че заслужаваш обяснение?
Двайсет и девета глава
Скръстих ръце.
— Чух версията на Крис за случилото се помежду ви и не мисля, че преувеличава. Що се отнася до Селест, предпочитам да не споменавам името и до края на живота си.
Той се засмя.
— Ама че си упорита. Ще ми липсва тази твоя черта.
Помълчах за момент.
— Значи, бях дотук? Изхвърчам от двореца?
Максън обмисли отговора си.
— Не мисля, че вече съм способен да го предотвратя. Нали точно това искаше?
Аз поклатих глава.
— Бях ядосана — пророних. — Бях толкова бясна.
Извърнах поглед, моментът не беше подходящ за сълзи. Очевидно Максън си беше наумил, че трябва да изслушам онова, което имаше да ми казва, било то по желание или не. Най-сетне ме беше приклещил и сега нямах друг избор, освен да чуя всичко, което толкова време чакаше да ми сподели.
— Мислех, че вече си моя — подхвана той. Надникнах към него и го заварих вперил поглед в тавана. — Ако имаше как да ти предложа брак на партито по случай Хелоуин, щях. Длъжен съм да го направя официално пред родителите ми, гостите на двореца и телевизионните камери, но имах позволение да ти отправя предложението си на четири очи, настъпеше ли подходящият момент, и чак след това да организираме официален прием. Май не съм ти го казвал, а?
Максън върна погледа си към мен и аз разклатих леко глава. Той се усмихна горчиво, връхлетян от спомени.
— Дори си бях подготвил реч с всички онези обещания, които исках да ти дам. По всяка вероятност щях да я забравя и да се изложа стабилно. Въпреки че… дори в момента си я спомням. — Той въздъхна. — Ще ти я спестя.
Направи малка пауза.
— Когато ме отблъсна от себе си, се паникьосах. Уж си бях мислил, че това безумно състезание е приключило, а изведнъж ме споходи усещането, че съм се върнал в най-първия ден от Избора и преживявам всичко наново, само дето този път вариантите ми са доста по-ограничени. Миналата седмица прекарах известно време с всяко от останалите момичета, мъчейки се да намеря някоя, която да те превъзхожда, която да жадувам повече от теб, но напразно. Чувствах се в задънена улица. Тогава Крис дойде при мен, толкова скромна, целяща единствено да ме види щастлив, и аз се зачудих как така бях недогледал това й качество. Знаех, че е мило момиче, а и е много красива; но изведнъж се оказваше, че през цялото време е таила и нещо друго в себе си. Май просто не бях обръщал истинско внимание на другите момичета. И защо ми беше, като имах теб?
Обвих тялото си с ръце, надявайки се да се скрия от болката. Онзи момент вече беше отлетял. Бях съсипала всичко.
— Обичаш ли я? — попитах смирено. Не исках да поглеждам лицето му, но дългото мълчание ми подсказа, че помежду им наистина се беше зародило нещо дълбоко.
— Отношенията ни са различни, не като онези, които имахме с теб. По-кротки са, по-приятелски може би. Но поне са уравновесени. Мога да разчитам на Крис и нямам никакво съмнение, че ми е отдадена докрай. Както сама виждаш, в моя свят няма почти нищо сигурно. Затова Крис е като глътка свеж въздух.