Кимнах, все още избягвайки погледа му. Можех да мисля единствено за това как за нас говореше в минало време, а за Крис — с истинско възхищение. Щеше ми се да има с какво да очерня името й, да направя така, че да падне поне малко в очите му; само че нямаше такова нещо. Крис беше истинска дама. Още от самото начало правеше всичко с грация и не беше за вярване, че Максън бе предпочел мен пред нея. Тя беше жената за него.
— Тогава защо се занимаваш със Селест? — попитах, като най-сетне се престраших да посрещна погледа му. — Щом Крис е толкова съвършена…
Максън кимна с глава, сякаш засрамен от поведението си. Но идеята да проведем този разговор беше негова, така че вероятно имаше какво да каже по въпроса. Стана на крака, изпъвайки гърба си боязливо, и закръстосва из тясното пространство.
— Както вече знаеш, животът ми е пълен с напрегнати ситуации, за които предпочитам да не споделям с околните. Живея в постоянно безпокойство. Непрестанно ме наблюдават и съдят действията ми. Родителите ми, съветниците ни… всеки мой ден минава пред обектива на камерите, а сега и всички вие сте тук — каза Максън, махвайки с ръка към мен. — Убеден съм, че поне веднъж си се чувствала робиня на кастата си, но представи си само как се чувствам аз. Ставал съм свидетел на ужасни неща, Америка, научавал съм ужасни неща и не вярвам, че някога ще съм способен да ги променя. Несъмнено си наясно, че баща ми трябва да се оттегли от престола, когато премина двайсетгодишна възраст и реши, че съм готов да управлявам нацията; но нали не мислиш, че някога ще спре да дърпа конците? Това няма да се случи, докато е жив, а колкото и жесток човек да е, не искам да умира… Все пак ми е баща.
Аз кимнах разбиращо.
— А като стана дума, той има пръст в Избора още от самото начало. Един поглед към задържалите се момичета е достатъчен да се досетиш. — Той започна да изброява участничките на пръсти. — Натали е изключително податлива на влияние, което я прави любимка на баща ми; аз например съм твърде вироглав в неговите очи. Самият факт, че й симпатизира толкова, ме кара да я мразя, макар и против волята си. Елиз има връзки в Нова Азия, но не знам доколко ще са ни полезни. С тази война… — Максън се умисли за малко, после поклати глава. Явно около войната имаше тайни, които не искаше да споделя с мен. — А Елиз е толкова… дори не ми хрумва удачно описание. Още от началото си знаех, че не искам да живея с момиче, което безусловно приема всяка моя дума и е готово да ме боготвори, независимо от всичко. Опитвам да се противопоставя на мнението й, а тя просто приема моята гледна точка. Абсолютно всеки път! Направо ме вбесява. Като някое безгръбначно е.
Пое си въздух, за да укроти нервите си. Не бях допускала, че му е чак толкова нелицеприятна. Винаги проявяваше такова търпение спрямо момичетата. Накрая вдигна поглед към мен.
— Ти беше изборът ми. Единственият ми избор. Баща ми не беше особено доволен, но по онова време още не го беше ядосала. От теб се искаше само да кротуваш и щеше да ти позволи да останеш в двореца. Дори нямаше против да избера теб за принцеса, стига да спазваш поведение. Проявите ти на непокорство му дадоха възможност да ми натърти колко грешна е била преценката ми и да си подсигури последната дума.
Максън поклати глава.
— Но това е друга тема. Останалите момичета — Марли, Крис и Селест — бяха подбрани от съветниците. Марли беше фаворитката на народа, каквато е и Крис сега. — Той въздъхна. — Крис би била разумен избор. Ще ми се да ме допускаше до себе си, поне колкото да разбера дали помежду ни е възможна онази… тръпка. Иска ми се да добия поне малка представа. А що се отнася до Селест… има голямо влияние, звезда е по рождение. Връзката ни би изглеждала добре на телевизионния екран. Има някаква логика в това да избера жена, която е почти на моето обществено равнище. Допада ми, ако не за друго, то поне заради неотстъпчивостта си. Поне не е безгръбначно. Но съвсем ясно виждам, че е манипулаторка по природа и извърта ситуацията, така че да извлече полза за самата себе си. Знам, че когато ме прегръща, дърпа короната, а не мен самия към сърцето си.
Той затвори очи, сякаш предстоеше най-тежката част от изповедта му.
— Тя ме използва, така че не ме гризе съвестта, задето и аз я използвам. Няма да се учудя, ако някой я е подтикнал да ми се нахвърли. Уважавам факта, че Крис си има своите граници. И безспорно бих предпочел да съм в твоите обятия, но напоследък почти не ми говориш, така че… Толкова ли е осъдително, че искам да забравя всичко поне за петнайсет минути? Да се почувствам като човек? Да си въобразявам поне за малко, че някой ме обича? Съди ме, ако решиш, но не мога да се извинявам, задето искам нещо нормално в живота си.