Простенах в отговор на опита му за шега.
— А аз си мислех, че няма как да оплета конците повече от преди.
— Шшш — прошепна той, сгушвайки се по-близо до мен. Силните му ръце ме приковаваха към земята. — Не се тревожи точно сега. Най-добре поспи.
— Но аз не искам да спя — промълвих, но все пак се намърдах по-плътно до него.
Максън отново затвори очи, без да разхлабва прегръдката си.
— Аз също. Дори в спокойните дни сънят ме изправя на нокти.
Сърцето ме заболя при тази мисъл. Не можех да си представя какво ли му беше да е под постоянно напрежение, особено предвид факта, че не друг, а собственият му баща го държеше на тръни.
Той пусна ръката ми и се пресегна да бръкне в джоба си. Клепачите ми се отвориха донякъде, макар че неговите дори не потрепнаха. Сънят бавно се спускаше и над двама ни. След малко отново намери ръката ми и се зае да връзва нещо на китката ми. Разпознах допира на гривничката, която ми беше донесъл от Нова Азия.
— Носех я в джоба си. Отчайващ романтик съм, нали? Възнамерявах да я задържа, но искам да имаш нещо от мен.
Той сложи гривничката върху тази от Аспен и усетих как копчето на долната се притиска към кожата ми.
— Благодаря ти. Много ме зарадва.
— В такъв случай и аз съм радостен.
Не проронихме и дума повече.
Трийсета глава
Събуди ме скърцането на вратата, а нахлулата в стаичката светлина беше толкова ярка, че трябваше да закрия очите си.
— Ваше Величество? — обади се някой. — О, господи! Намерих го! — Изкрещя същият глас. — Жив е!
Край нас внезапно се развихри суетня от стражи и прислужници.
— Не успяхте да се доберете до долното скривалище ли, Ваше Височество? — попита един от стражите. Надникнах към нашивката с името му. Марксън. Не бях сигурна, но ми приличаше на човек с по-висок ранг в дворцовата стража.
— Не. Изпратих един страж да уведоми родителите ми. Наредих му да изпълни първо таза задача — обясни Максън, мъчейки се да позаглади косата си. По лицето му само за секунда се изписа болезнена гримаса.
— Кой беше стражът?
Максън въздъхна.
— Не видях името му. — После ме погледна въпросително.
— Аз също. Запомних само, че носеше някакъв пръстен на палеца си. Беше сив, навярно оловен.
Страж Марксън кимна.
— Бил е Тенър. За жалост, той не оцеля. Загубихме около двайсет и петима стражи и над десет души от прислугата.
— Какво? — покрих устата си аз.
Аспен.
Молех се да е невредим. Изминалата нощ беше толкова наситена с преживявания, че бях забравила да се тревожа за него.
— А родителите ми? Другите момичета от Елита?
— Всички са добре, сър. Но майка ви не беше на себе си от тревога.
— Излязла ли е от скривалището вече? — Максън поведе всички ни към коридора.
— Всички излязоха. Пропуснахме няколко от малките скривалища, затова тръгнахме на втора обиколка с надеждата да намерим вас и лейди Америка.
— О, господи — каза Максън. — Първо ще посетя нея. — В следващия момент замръзна на място.
Проследих погледа му до ужасяващата гледка. На стената беше изписана същата онази дума, която бунтовниците бяха оставили след себе си при предишното нападение.
„ИДВАМЕ“
Предупреждението покриваше целите стени на коридора, изписано отново и отново с всякакви подръчни средства. Но пораженията не свършваха с това — бяха още по-смайващи и от последния път. Така и не огледах щетите по първия етаж, но и гледката по коридорите към стаята ми беше достатъчна, за да ме потресе. Огромни петна по мокета свидетелстваха за мястото, където някой — навярно беззащитна прислужничка или пък някой храбър страж — беше загубил живота си. Прозорците бяха изпотрошени и от рамките стърчаха само нащърбени като зъби парчета стъкло.
Лампите бяха счупени, макар и няколко все още да примигваха, отказвайки да се предадат. Кръвта замръзна във вените ми, като видях дълбоките дупки, пробити в стените; явно нападателите бяха научили за скривалищата и бяха тръгнали да издирват тайните врати. Колко ли се бяхме доближили до смъртта с Максън през изминалата нощ?
— Госпожице? — повика ме един страж, изтръгвайки ме от размислите. — Позволихме си да се свържем със семействата на всички момичета. Изглежда, нападението над близките на лейди Натали е било директен опит за прекратяване на Избора. Нападат роднините ви, за да ви накарат да напуснете двореца.