Покрих уста с длан.
— Не!
— Вече изпратихме хора от дворцовата стража, за да ги охраняват. Кралят беше непреклонен в решението си да задържи всички участнички в двореца.
— Ами ако изявят желание да си тръгнат? — възмути се Максън. — Не можем да ги държим тук против волята им.
— Разбирам ви, сър. Ще трябва да обсъдите въпроса с краля. — Стражът изглеждаше смутен, навярно не знаеше как да подходи към разногласието им.
— Няма да се наложи да охранявате семейството ми дълго време — обявих аз с надеждата да разсея поне част от създалото се напрежение. — Известете ги, че скоро се прибирам вкъщи.
— Добре, госпожице — съгласи се с поклон стражът.
— В стаята си ли е майка ми? — намеси се Максън.
— Да, сър.
— Кажете й че, отивам да я видя. Свободни сте.
Отново останахме сами.
Максън взе ръцете ми в своите.
— Не бързай. Сбогувай се с прислужничките си и с онези от момичета, с които пожелаеш. Също така хапни нещо. Знам колко обичаш храната в двореца.
Усмихнах му се.
— Добре.
Притеснен, Максън навлажни пресъхналите си устни. Това беше краят. Раздялата ни.
— Промени ме завинаги. Никога няма да те забравя.
Прокарах свободната си ръка по гърдите му, изпъвайки сакото му.
— Да не си посмял да подръпваш ухото си за някое друго момиче. Това си е само за мен. — Усмихнах му се бегло.
— Много неща са само за теб, Америка.
Преглътнах сухо.
— Трябва да вървя.
Той кимна.
Максън долепи устни до моите за съвсем кратко, после хукна по коридора. Изпратих го с поглед, докато не се загуби зад ъгъла, и продължих към стаята си.
Всяка стъпка нагоре по централното стълбище беше същинско изтезание и заради онова, което оставях зад себе си, и заради онова, което се боях, че ме очаква. Ами ако позвънях на звънеца и Луси не се отзовеше? Нито Мери? Нито пък Ан? Ами ако погледнех към лицето на всеки страж, който подминавах, и нито един от тях не беше Аспен?
Стигнах до втория етаж, срещайки разрушение зад всеки ъгъл. Макар и в руини, мястото продължаваше да е разпознаваемо, най-прелестната сграда, която някога бях виждала. Но времето и средствата, необходими за реставрацията, щяха да са отвъд най-смелите ми представи. Метежниците се бяха оказали крайно методични. Когато наближих стаята си, дочух отчетливия звук от нечий плач. Този на Луси.
Отдъхнах си с облекчението, че я намирах жива, но и не смеех да си помисля какво я караше да плаче. Събрах сили и прекрачих прага.
Със зачервени лица и подпухнали очи Мери и Ан събираха парчетата стъкло от вратите към балкона ми. Видях как Мери спря с метлата в ръка и издиша в опит да успокои нервите си. В единия ъгъл на стаята Луси ридаеше, опряла лице о гърдите на Аспен.
— Шшш — утешаваше я той. — Ще я намерят, сигурен съм.
Такъв камък ми падна от сърцето, че избухнах в сълзи.
— Добре сте. Всички сте добре.
Аспен въздъхна шумно и мускулестите му рамене се отпуснаха видимо.
— Госпожице? — възкликна Луси. Само след секунда вече препускаше към мен. Мери и Ан също се спуснаха и се хвърлиха отгоре ми.
— О, колко непристойно — самообвини се Ан, прегръщайки ме.
— За бога, спри се за малко — охули я Мери.
Всички бяхме толкова щастливи да се видим живи и здрави, че прихнахме в дружен смях.
Зад тях Аспен стоеше на място и ме гледаше с кротка усмивка, видимо благодарен, че отново бях пред него.
— Къде се загубихте? Търсиха ви навсякъде. — Мери ме придърпа до леглото и ме сложи да седна, макар че и по него цареше хаос, завивките бяха раздрани, възглавниците — разпорени с ножове и обсипани с пух.
— В едно от скривалищата, които бяха пропуснали да проверят. Максън също е добре — обясних аз.
— Слава богу — каза Ан.
— Той спаси живота ми. Тъкмо се бях запътила към градината, когато ни нападнаха. Ако ме бяха спипали навън…
— О, госпожице — проплака Мери.
— Не се тревожете — каза Ан. — Ще спретнем стаята за нула време, а и сме ви подготвили приказна рокля. Освен това може…
— Няма да е необходимо. Днес се прибирам вкъщи. Ще облека нещо ежедневно и след няколко часа си тръгвам.
— Какво? — учуди се Мери. — Но защо?
Свих рамене.
— Просто нещата не потръгнаха. — Вдигнах поглед към Аспен, но изражението му беше неразгадаемо. Виждах единствено облекчение, задето се бях върнала невредима.