Той кимна.
— Вероятно си права. Но знай, че има неща, които искам да споделя с теб, а ме възпира фактът, че не мога да ти ги разкрия, ако съществува дори най-минимален шанс да не ги запазиш в тайна. Трябва да се уверя, че си способна на дискретност. И че можеш да си напълно пряма с мен.
Поех си въздух да му отвърна, но отговорът така и не напусна устата ми.
— Максън, ето къде си бил — провикна се Крис, появявайки се зад ъгъла. — Така и не успях да те попитам дали уговорката ни за вечеря си остава?
Очите му отскочиха към мен, докато й отговаряше.
— Разбира се. Ще вечеряме в стаята ти.
— Прекрасно!
Прободе ме познатата болка.
— Америка? Наистина ли си тръгваш? — попита ме, като ни доближи достатъчно. В очите й искреше пламъчето на надеждата. Извърнах поглед към Максън, чието изражение като че ли казваше: Точно за това говорех. Трябва да приемеш последиците от собствените си действия, да ми се довериш сам да направя избора си.
— Не, Крис, не и днес.
— Чудесно. — Тя въздъхна и дойде да ме прегърне. Запитах се дали прегръдката и не беше предвидена повече за очите на Максън, отколкото за мен самата, не че имаше някакво значение. Крис беше най-сериозната ми конкурентка, но и най-близката приятелка, която имах. — Снощи наистина ме разтревожи. Радвам се, че си добре.
— Благодаря ти, извадих късмет, че… — За малко да се изпусна, че, за щастие, Максън ми беше правил компания, но хвалбите вероятно щяха да съсипят и малкото доверие, което си бях спечелила през последните десет секунди. Прочистих гърлото си. — Извадих късмет, че стражите ме намериха толкова бързо.
— Слава богу. Е, тогава ще се видим по-късно. — После се обърна към Максън. — А с теб ще се видим довечера.
Крис тръгна с ведра крачка по коридора, по-щастлива, отколкото някога я бях виждала. Навярно беше много ободряващо да видиш как твоят възлюбен поставя теб самата пред бившата си фаворитка.
— Знам, че не ти е приятно, но имам нужда от нея. Тя е единственият ми вариант, в случай че ти ме разочароваш.
— Няма значение — свих рамене небрежно. — Така или иначе няма да те разочаровам.
Залепих една бърза целувка на бузата му и тръгнах нагоре по стълбището, без да поглеждам назад. Допреди няколко часа бях сигурна, че съм загубила Максън завинаги, но сега, когато вече съзнавах колко ценен ми беше, възнамерявах да се боря за него. Другите момичета щяха да останат с пръст в уста.
Направо летях по централното стълбище, окрилена от нова надежда. Май трябваше по-скоро да се притеснявам заради предизвикателството, което ме очакваше, но в главата ми беше единствено мисълта за неминуема победа.
Не знам дали кралят бе предвкусил щастието, което щеше да ме обземе, или просто беше решил да ме причака; ала независимо от причината, в момента, в който стъпих на втория етаж, го видях да стои насред коридора.
— Ваше Величество — поздравих го аз.
— Лейди Америка. Явно ще ни погостувате още.
— Явно.
Групичка стражи мина покрай нас, поздравявайки ни с поклон.
— Да говорим по същество — продължи той с делови тон. — Какво е мнението ви за съпругата ми?
Аз сбърчих чело, изненадана от посоката, в която бе поел разговорът ни. Въпреки това отговорът ми беше искрен.
— Мисля, че кралицата е удивителна жена. Не мога да опиша с думи възхищението, което изпитвам към нея.
Той кимна.
— Наистина жена като нея се среща рядко. Надарена е с неповторима красота, но и със скромност. Смирена е, но не дотам, че да я опишем като малодушна. Покорна, благоразположена, отличен събеседник. Може да се каже, че макар и отгледана в бедност, тя е родена за кралица.
Кралят направи многозначителна пауза и съсредоточи погледа си в мен, отчитайки изписаното нескрито уважение по лицето ми.
— Същото обаче не може да се каже за вас.
Напрегнах сили да запазя самообладание.
— Външният ви вид е приемлив. Имате червена коса, малко сте бледичка, а фигурата ви бих определил като сносна; но сте кръгла нула в сравнение със Селест. Що се отнася до нрава ви… — Той си пое рязко дъх. — Държите се невъзпитано, подигравателно, а в единствения случай, в който подходихте сериозно към нещо, едва не срутихте основите на нацията ни. Съвършено несъобразителна сте. Да не говорим за плачевната ви стойка и неелегантна походка. Крис е хиляди пъти по-очарователна и приветлива.