Когато Шезира отново вдигна предпазителя от очите си, видя, че с дракона вече са се приземили. На сто метра около тях гората гореше или най-малкото пушеше. Дърветата около нея бяха почернели, а не малка част бяха и изпотрошени от приземяването на дракона. Шезира обаче не можеше да види дали разкъсвачът е улучен и затова бавно изведе дракона си от опустошението.
— Изтърва го, майко! — извика принцеса Алмири. Нейният дракон вече бе кацнал на земята и спокойно дъвчеше тялото на един обезглавен разкъсвач, който бе хванал с предните си лапи.
Шезира инстинктивно се приведе напред, след като нещо огромно профуча над главата ѝ, толкова близо, че вятърът, предизвикан от преминаването му, почти я свали от седлото. Един пепеляв ловен дракон се издигна отново във въздуха и полетя над гората, толкова ниско, че опашката му закачаше дърветата. Отново и отново главата му се изпъваше напред и изплюваше струя пламък. След това драконът се издигна още по-високо, завъртя се и наново се спусна, този път за да кацне на мястото между Шезира и принцеса Алмири. Ездачката му свали бясна шлема си.
— Този беше мой, майко! — кресна принцеса Джаслин и хвърли шлема си настрана. — Какво си мислеше, че правиш, като застана на пътя ми с това дебелото, дето си го яхнала! Поне да беше взела някой от ловните дракони на Алмири!
— Имах височината, следователно имах и предимството — сопна се майка ѝ. Трябваше да вика, за да бъде чута. Вихър дращеше по едно съборено дърво и го търкаляше напред-назад. Надушваше нещо.
— Глупости! Аз го гонех, предимството бе на моя страна! — отвърна ѝ Джаслин. Нейният дракон, наречен Тихия, сви крилете си и отстъпи настрана, за да не бъде прекалено близо до Вихър. В това време Вихър пусна дървото и започна да съска. Тихия ѝ изсъска в отговор. Бойните дракони бяха единаци и не обичаха около тях да има други животни. Шезира се почувства уязвима. Без команда, дракон никога не би нападнал Ездач, но спокойно можеше да го сплеска по невнимание.
— Аз гонех! — викна Шезира, докато се мъчеше да успокои Вихър. Но Джаслин бе права. Вихър не бе дракон за лов и тя трябваше да вземе някой от зверовете на Алмири.
— Да, след като буквално ме изблъска от пътя си!
Тихия бе оголил зъби към Вихър, като разликата в размера явно не го притесняваше. Но пък да си върху боен дракон имаше своите предимства, даде си сметка Шезира.
Караше се на дъщеря си, гледайки я отвисоко.
— Хванахте ли разкъсвача? — извика Алмири, която приближи със своя дракон, за да разсее Тихия. Като най-голяма от дъщерите на Шезира и единствена със свое собствено семейство, тя бе избрала ролята на миротворка. Което винаги бе забавно на Шезира. Тя помнеше времената, в които Алмири бе точно толкова нетърпима, колкото сега бе Джаслин.
— Разбира се!
Навсякъде около тях драконите кацаха, карайки цялата земя да трепери. Шезира се огледа наоколо и прецени, че ятото ѝ е изтребило около една трета от стадото разкъсвачи. Това обаче нямаше да е достатъчно за крал Валгар. Разкъсвачите бяха опасни същества — изправени на два задни крака, те бяха на ръст един и половина човешки бой, много по-бързи и изключително агресивни. Надушеха ли възможност, можеха с лекота да откъснат главата на жертвата си. И понеже бяха коварни и склонни да ядат всичко, което хванат, можеха да изтребят цяло село, ако им се удадеше шанс за това. Драконите бяха най-добрият вариант да ги държиш под контрол, а крал Валгар бе на ръба просто да изколи животните от стадата си преди този лов.
Вихър направи няколко заплашителни крачки към Тихия и изръмжа. Тихия отново изсъска. И двата дракона усещаха настроението на ездачките си. Вихър освен това бе гладен, а другите дракони вече се хранеха с плячката, която са уловили. Във въздуха се разнесе миризмата на кръв, примесена със звуците на трошащи се кости, разкъсваща се плът и тежките дихания на драконите.
— Искаш ли да се сменим, майко? — попита Алмири, която все още викаше, за да бъде чута. — Да пояздиш дракон за лов?
Предложението бе изкусително, но Шезира поклати глава.
— Докато свършим тук, ще е мръкнало, а аз трябва да съм стигнала до гнездото на крал Валгар. Да държа Листра под око, за да не направи някоя глупост.
— Трябваше да я оставиш да се прибере.
— Седмица преди срещата с Джехал? Знаеш я каква е, особено когато Джаслин е наоколо. Искам да я представя пред принца свежа и красива, каквато може да бъде, а не потна и насинена от драконовото седло, както е обикновеното ѝ състояние. Не. Беше ми приятно да полетя с вас, но сега трябва да тръгвам.