Джаслин бе намразила всяка минута от онзи разговор, но това, което наистина я бе вбесило, бе мисълта, че драконите ѝ се подчиняват само заради това малко растение. Трябваше да го правят заради нея, защото я обичат!
Сега бе по-голяма и уж по-мъдра, ала чувството бе все още в нея. Тя го изпита веднага щом кацна. Мразеше това място. Огледа зейналите входове на пещерите и потръпна. Почувства се облекчена, когато Кейтос я заведе до някакви каменни къщи. Той се поклони и започна да дудне някакви глупости, които тя не чу, след което я заведе до малка каменна къщурка, където един старец стоеше на пейка и се взираше в някакво листо през парче цветно стъкло. Те застанаха на прага и зачакаха, но старецът сякаш не ги забеляза. Просто гледаше листото. Бе мъртвешки блед, а от косата му бяха останали само няколко бели кичура.
Накрая Кейтос се прокашля.
— Зная, че си тук, Майстор Кейтос — рече старецът, без дори да вдига поглед от работата си, — и съм наясно, че трима драконови ездачи са кацнали. Усетих ги. Но които и да са, ще трябва да почакат.
— Майстор Феронос, дошла е принцеса Джаслин, дъщеря на кралица Шезира, наш бъдещ Говорител. С нея е нейният рицар, Ездач Семиан.
Джостан бе останал в гнездото, за да наглежда как се грижат за драконите им.
Старчето въздъхна. Той остана загледан в листото си за още няколко секунди, а след това го остави и се обърна към тях.
— Принцесо Джаслин! Помня ви. Веднъж дойдохте тук с майка си. Това стана преди пет години, в една люта зима, когато снегът ни бе затрупал. Да, сега си спомням.
Той не си направи труда да се надигне или поклони, или да направи другите жестове на добро възпитание и подчинение, с които тя бе свикнала.
— Не трябва ли да сте в двореца?
Джаслин го зяпна.
— Майстор Феронос е най-мъдър измежду нас и познава всеки камък и метал — нервно каза Кейтос. Той колебливо влезе навътре в стаята.
— Нейно Височество е донесла нещо тайнствено, Майсторе. Течност, която е като метал.
— Течност, която е като метал, или течност, която е метал?
— Принц Джехал може би трови Говорителя Хирам или крал Тиан с нея, а може би и двамата. Някой го използва, за да се опита да отрови майка — излая Джаслин. Тя избута Кейтос от пътя и размаха глинения съд, все още запечатан с восък, пред престарелия алхимик.
Една сбръчкана ръка го взе от нея. Феронос се изненада от тежестта му. Той го изтърва и Джаслин едва го хвана, преди съдът да се счупи на пода.
— Ааах — кимна старецът, — знам го. От дълги години не го бях виждал. Не съм изненадан, че не го познаваш. Малцина са чували за това вещество. Само старците като мен го помнят!
— Та вие не сте го отворили — Джаслин стисна юмруци. — Как може да сте сигурен, след като дори не сте го отворили?
Без да продума, Феронос постави съда на масата и разби восъчния печат. После внимателно отвори капака му.
— Метал, който блести като сребро и се лее като вода. Много тежък. Не сте виждали нищо като него. Много рядък.
— Знам това — тропна с крак Джаслин, — но откъде идва? Кой го произвежда?
— Никой не го произвежда, момичето ми. Това не може да се произведе. А колкото до това откъде идва… — той сви рамене. — Не е от познатите ни кралства. За това мога да гарантирам. Някога имахме запаси от него. Бяха донесли пратка отвъд морето, мисля.
Той се намръщи.
— Кой обаче го съхранява? Не бе някой от нас. Някъде на запад. Старият Ириос имаше от него в Шазал Дан, но него вече го няма. Отиде си отдавна.
Старецът се унесе в спомени.
Кейтос прехапа устни.
— Нашата крепост в западните пустини — каза той с нежелание, — предпочитаме да я пазим в тайна.
— Но това… — погледът на Джаслин се прехвърли към Семиан. — Това е във владението на Говорителя Хирам.
— Беше толкова отдавна — прошепна старецът.
Джаслин се обърна към него.
— Но това е отрова, нали?
Той сви рамене.
— Ако пийнеш достатъчно от него, ще се отровиш. Както става с много други неща. Ириос работеше с него, ала се побърка. Казват, че течният метал го подлудил. Моряците му го носеха. Нарекоха го болестта на алхимика. За мен си дойде от годините. Не можеше да спре да трепери. Накрая тръгна към пустинята и не се върна никога. Но това ми казаха, доколкото си спомням. Че парите му са отровни. Неефективен е обаче да убиеш някой. Трябва да чакаш едно десетилетие. Възрастта ще те грабне по-бързо, мисля аз…
Джаслин стисна масата. Светът сякаш се завъртя около нея.
— Не е така. Това е отрова, болестта на алхимика. Така го нарече и Алмири, а Тиан наистина умира от десетилетие, докато Хирам е болен вече повече от година и състоянието му бавно се влошава. Това е отрова. Отровата на Джехал.