Те отстъпиха назад и се проснаха на пода, за да оставят Хирам и кралица Зафир сами на фона на зората. Маските бяха свалени. Двамата докоснаха ръце и с това бракът бе сключен. Бяха се събрали в Стъклената катедрала, докато смъртта ги раздели.
А Хирам отново беше крал.
След това, когато кралете и кралиците започнаха да крачат из тълпа досадни принцове към огромната маса за закуска, която ги очакваше, Алмири застана до Шезира.
— Крал Валгар добре ли е? — попита Шезира. И двете знаеха, че не става дума за здравето му.
— Твърдо на наша страна. Крал Тиан?
— Купен.
— Крал Наргон?
— Ще направи каквото му каже Фион, а тя винаги е подкрепяла племенника си. Силвалан ще е костелив орех. Той има причини да харесва и Хирам, и Зафир, но ако братовчедите на Хирам тръгнат срещу него, Силвалан ще ги последва. Остават Сирион и неговите дворяни.
— Те не казаха почти нищо — сви устни Алмири.
— Да — Шезира погледна гневно към гърба на Хирам, който бе на няколко метра пред тях, — постави ги в невъзможна ситуация. Той им бе крал преди да стане Говорител и още се държи като такъв. Но не той ще пострада. Ако обяви Зафир за Говорител, остава в двореца си. Сирион ще остане на трона, но сянката на Хирам ще се спусне над него. Не знам какво ще направи. Той е човек на честта, това ми е ясно. Хирам наруши договор, даден от дядо му. Трябва да разбере, че ще спечеля и без него и Силвалан. Но ще е много по-добре ако драконовите господари се обединят.
— Хирам не е на себе си — усмихна се Алмири. — Десет години на мир и хармония не бива да бъдат разваляни заради една грешна преценка. Да предположим, че Зафир наистина е вещицата, за която я смятаме. Кой знае какво има в отварите, с които го пои? И това, че краде напитките от Джехал, дали е вярно?
— Крал Тиан не се възстанови, а?
Крал Валгар ги наблюдаваше. Шезира отпрати Алмири към него.
— Върви при съпруга си.
— Има още нещо, майко.
— Да?
— Принц Диалт има нужда от булка. Знам, че Хирам предложи Листра преди година.
— Да и му казах, че Листра е вече заета. Не трябваше ли да се ожени за някаква сайуска принцеса?
— Да, но тя умря. Удавила се в някакво езеро. Знаеш какво се случва със Сайусите, щом видят вода. Освен това Диалт е най-малкият син на краля и не е толкова отдалечен от трона. Баща му смята, че трябва да си намери по-добра съпруга от сайуска. Смятам, че трябва да предложиш ръката на Джаслин.
Шезира изсумтя.
— Че той ще я вземе ли? Пък и аз я отпратих.
— Ти купи Валгар с мен и Джехал с Листра. Джаслин е твоя дъщеря и твоя най-вероятна наследница. Диалт може да се омъжи за трона ти, образно казано, ако станеш Говорител. Ще се чудят коя от нас ще те наследи.
— Нима? — Шезира се опита да не се засмее.
— Винаги има надежда. Майко, те я имат.
— Диалт е на четиринайсет. Джаслин е стара за него.
Алмири се засмя.
— Майко, виж Хирам и Зафир. Направи предложението.
— Не — поклати глава Шезира. — Не мога.
— Защо, майко? Защо?
— Защото това е прекалено директно и Хирам ще разбере — направи гримаса тя. — Ти направи предложението. Аз няма да взема решение кой ще ме наследи, но ти направи така, че да решат, че това ще е Джаслин. Заради мира в кралствата. Само ако спазят договора, разбира се.
Очите на Алмири проблеснаха. Тя се усмихна и отиде при мъжа си. Шезира продължи сама. Понякога се чудеше на дъщерите си. Дали бяха това, което изглеждаха или криеха част от себе си дори от нея? Да предложи Джаслин на Диалт бе хитро. Джаслин вероятно едва ли щеше да проговори на която и да е било от тях, но Диалт не можеше да откаже.
Най-вероятна наследница? Тя се изсмя. Първо щеше да се наложи да се отърват от нея.
54
Огънят отвътре
Драконите излетяха веднага щом небето изсветля достатъчно, за да полетят. Върховете на планините блеснаха, сякаш горят, докато долините надолу бяха все още в сянка. Пряспа и Пепелявия знаеха точно накъде отиват, което не можеше да се каже за Кемир. Той се опита да различи долината на алхимиците под тях, но я видя, чак когато Пряспа мина покрай две планини над един стръмен връх и се спусна вертикално надолу.
От двете им страни имаше скални стени. Той се опита да си поеме дъх, но вятърът бе леден. Въздухът изскочи от дробовете му, а очите му се насълзиха. Виждаше как земята ги приближава, видя как приближават замъглени форми, а после Пряспа потръпна. Той затвори очи, когато вятърът внезапно спря и въздухът стана горещ. Тя се изстреля над земята, бълвайки огън навсякъде. Грубовати сгради от дърво и камък, малки дворове, мъже, които се опитваха да избягат… Пламъците погълнаха всичко.