„Сирион и Валгар ще ме подкрепят. Джехал и крал Наргон също. Силвалан няма да се поколебае, ако види, че каузата на Зафир е изгубена.“ Устата на Хирам бе леко отворена. В очите му блестеше нетърпение. Тя внезапно се сети, че още не е казала нищо. В края на масата Джейрос гледаше в краката си. Пред него имаше два навити пергамента. Той се протегна да вземе един от тях.
— Не — прошепна тя. Отне ѝ още един миг, за да намери гласа си. Когато го направи, стана на крака. Стори го бавно, достолепно. Не трябваше да изглежда припряна или ядосана. Трябваше да звучи спокойно, когато говори. Почти мило. Все едно се кара на сгрешило дете. Джейрос я погледна. Свитъкът бе в ръката му. Бе готов да обяви следващия Говорител. Тя срещна погледа му и поклати глава.
Джейрос остави свитъка с въздишка и взе друг. Арух се изправи зад него. Изглеждаха уморени, видя Шезира. Това им бе досадно. Внезапно тя разбра, че всички са очаквали това да стане. Може би го бяха репетирали. В крайна сметка, не бяха ли правели точно това през последните няколко дни?
— Има ли други възражения? — попита Джейрос. Когато никой не се обади, той продължи.
— Седем пъти инаугурацията на Говорител е била оспорвана. Три пъти възраженията са били отхвърляни. От четирите, които са били приети, три са хвърлили кралствата във война. Кралицо Шезира, в името на добруването на кралствата, няма ли да оттеглите своето възражение?
— Не, Гранд-майстор Джейрос, няма.
— Тогава, Ваша Светлост, какво е възражението ви?
— Хираме, между нашите кланове има сключен договор. Той бе изготвен преди десетилетия. Ако го нарушиш, опозоряваш всички ни. По-мъдри хора от мен са решили, че само действащ крал или кралица могат да заемат длъжността на Говорител. Те са взели това решение, понеже са осъзнавали, че за да управляваш деветте кралства, трябва да си се доказал като ръководител. Кралица Зафир наистина седи на трона си и вероятно ще бъде чудесен Говорител — след двайсет години, когато е натрупала необходимия опит. Моля те да уважиш договорката между нашите кланове и да ме обявиш за свой наследник.
— А кой ще бъде твоят наследник, Шезира? — изсъска Хирам, взирайки се в принц Джехал.
— Някой, който е мъдър и силен, Хираме — усмихна се Джехал, — който има достатъчно достойнство, за да не завоюва титлите си, разтваряйки крака.
— Усойнице! — скочи на крака Хирам.
Шезира погледна лошо и двамата.
— Принц Джехал, това е свято време. Покажете малко уважение.
— За какво? — килна глава Джехал.
В настъпилата тишина Джейрос бързо разгъна свитъка и прочете текста, написан върху него на висок глас:
— Както е описано още по времето на Нарамед, думата на Говорителя може да бъде оспорена пред присъстващите Крале и Кралици на Деветте Кралства. Съветът ще се разпусне и ще се събере отново след един ден, призори, когато нов Говорител ще бъде избран, по думата на своя предшественик или чрез гласуване на Кралете и Кралиците, в случай че възражението остане.
Джехал изпъшка и се облегна на масата. Шезира за момент се стресна, че е отровен, но той внезапно вдигна глава:
— Трябва ли? Още един ден да се правим на подплашени зайци? Да не ядем нищо, да не се катерим по високите етажи, да се обграждаме с въоръжените си драконови рицари?
Той се поклони на Шезира.
— Както казахте, Ваша Светлост, това е свято време и аз се извинявам за думите, които лекомислено изрекох преди малко. Но нека приключим това сега, докато сме живи и здрави. Стига детинщини. Всички знаем как да гласуваме.
Шезира се намръщи.
— Разбирам Ви, принц Джехал, но си има ред.
Лейди Настрия се приведе до нея и прошепна.
— Хубаво е да се съгласите с него, Ваше Височество.
— Че защо? — погледна я стреснато кралица Шезира.
Настрия я приближи. Думите ѝ бяха толкова тихи, че Шезира едвам ги чуваше.
— Понеже принцеса Джаслин ще се върне от крепостта на алхимиците всеки момент, а когато го стори, с Джехал е свършено. Използвайте го сега, Ваша Светлост, а после се отървете от него.
— Сигурна ли си? — прошепна в отговор кралицата.
— По-сигурна от всякога, Ваше Височество.
Настрия се изправи и се обърна към масата. Шезира стори същото. Чудесно. Бе ѝ трудно да не се усмихне. Тя погледна първо към Хирам, а после към Джейрос.
— Съгласна съм.
— Аз пък не — усмихна ѝ се в отговор Хирам. — Нека изчакаме.
Джейрос погледна към кралица Зафир. Тя също кимна. На Джейрос му стана неудобно.
— Съжалявам, лорд Хирам, но това е решение на Кралете и Кралиците на Деветте Кралства. Вие вече нямате думата по въпроса.