Кралица Зафир ги наблюдаваше със същото безизразно изражение, което бе носела в Залата на Говорителите. Джехал от друга страна бе изключително развълнуван от победата. Двамата така и не се погледнаха. Нито веднъж.
Джаслин. Принцеса Джаслин криеше ключа за победата. Само да се върнеше със сребърната течност от крепостта на алхимиците. С думи, подписани и подпечатани от майсторите алхимици, назоваващи я като отрова. Един от рицарите на Джехал се бе срещнал с Тиакас. Тя щеше да го намери и отведе при Майстор Китир и така щяха да разкрият престъпленията на Джехал. Кралицата щеше да им повярва, заедно с останалите.
И тогава тя видя как Джехал минава покрай кралица Зафир и ѝ прошепва нещо на ухо. За миг маската на Зафир изчезна и нещо блесна в погледа ѝ. Трая само миг, а Джехал не можеше да е казал повече от една дума. Но Настрия не гледаше устата му, а ръцете му и в този миг, сред кралете и лордовете, ръката на Джехал остана върху бедрото на кралица Зафир малко по-дълго, отколкото е редно. В това докосване Настрия разбра всичко и осъзна, че Хирам е най-голямата жертва от всички.
Тя се ухили. Имаше още четири дни до церемонията в Стъклената катедрала. Това бе предостатъчно. Все още усмихната, тя тръгна подир принц Джехал.
57
Пещерите
Зората стигна трудно дъното на клисурата, а когато го направи, го стори с огнено зарево. Джаслин наблюдаваше смаяна, докато редутът избухна около нея. Видя два дракона, един почти напълно черен и нейната изцяло бяла женска, а след това Ездач Семиан я събори на земята и легна отгоре ѝ, докато въздухът около тях буквално се запали. Можеше да мисли единствено за белия дракон, за това колко дълго го бе търсила. Но после жегата удари лицето ѝ. Бронята ѝ от драконови люспи я опази жива, а когато отвори очите си отново, все още можеше да вижда. Видя как двата дракона изгарят гнездото на алхимиците. Трите останали дракона бяха обвити в облаци пушек.
Тихия!
Тя искаше да побегне, да застане между нападателите и любимия си звяр, независимо, че нямаше да помогне. Ездач Семиан обаче вече я дърпаше назад.
— Пещерите! — чу тя собствения си вик. — Трябва да се доберем до пещерите!
Тя погледна назад, докато бягаше. Тихия стоеше неподвижен, закрил глава с крилете си. При нападение от въздуха това бе всичко, което един обучен дракон можеше да направи. Тя си пожела черният и Бялата да кацнат на земята и битката да бъде сведена до размахване на опашки, зъби и нокти. Тогава Тихия щеше да им даде да се разберат.
Бялата имаше ездач. Даже двама ездачи. Джаслин сви очи, в опит да ги различи и се намръщи. Черният сякаш не бе язден от никого. Но това не бе възможно. Сигурно бе сгрешила.
Те се връщаха. Този път Джаслин сама се метна на земята и този път прикри лицето си. За втори път огъня изригна около тях. В мига, в който драконите отминаха, те станаха и побягнаха отново. Стигнаха най-близката пещера.
— Навътре — каза тя. — Ще има знаци по стените, когато сме достатъчно навътре, че да сме в безопасност. И лампи. Алхимически лампи.
Те се запрепъваха в мрака, опипвайки слепешком стените. Подът на пещерата бе неравен и коварен, но накрая те стигнаха място, в което пещерата се свиваше. Малко по-нататък Джаслин намери знаците, които обозначаваха, че са в безопасност. Опипвайки пода, тя намери кош с лампи, взе една и я разтърси. Лампата бавно засия със студена бяла светлина. Тя я даде на Семиан, след което взе друга за Джостан и трета за себе си.
— Това бе нашата женска — каза тя, когато тримата се посъвзеха. — Подаръкът за сватбата на Листра. Какво прави тук?
Тя погледна изпитателно двамата рицари, но те бяха объркани.
— Кой бе другият? Не бе от нашите? Чий е?
— Кой ги яздеше? Кой бе на гърба на черния? Видях двама ездачи върху Бялата, но нито един върху черния. Кои са яхналите Бялата?
— Последния път, когато видяхме Бялата, тя бе с Люспестия — изръмжа Семиан.
— Един Люспест не ще нападне собствения си орден. — Джаслин вдигна лампата си и се загледа в тъмното. Когато го направи, входът на пещерата се озари в оранжево и те усетиха полъха на горещ въздух.