— Трябва ли да ти показвам какво трябва да правиш — каза тя предрезгавяло, а после се изкикоти, когато драконът на Джехал започна да кръжи във въздуха, за да помогне на собственика си да се наслади изцяло на гледката.
— Трябва да почакаме, любима. Докато всичко е безопасно.
— Не! — Зафир внезапно се изправи и хвана механичния дракон на Джехал във въздуха. След това отправи въздушна целувка към Джехал и всичко потъмня.
— Какво правиш?
— Щом не мога да те имам и ти не можеш. Писна ми. Прибрах малката ти играчка под възглавницата си. Сега ще махна тази коприна от очите си и ще се наспя. А ако искаш да видиш нещо от мен, се отърви от Хирам и глупавата си малка съпруга. И го направи скоро, за да не го направя аз.
Джехал почака още малко, но чу единствено дишането на Зафир. След още една минута дръпна коприната настрани от очите си и си пое дълбоко въздух. Сърцето му бясно туптеше, а главата му се бе замаяла. Той не бе сигурен дали това е от страст, или от гняв.
Да се отърве от Хирам. Нетърпелива глупачка.
Но можеше ли да го стори? Ако я оставеше да го направи сама, тя щеше да оплеска нещата и да провали всичко.
Можеше ли да го направи?
Той си легна и се помъчи да заспи, но не можа. Мислите се въртяха в главата му побеснели. Можеше ли да се справи?
И тогава разбра, че може и знае как. С тази мисъл той заспа след минути.
59
Търпение
Кемир бавно превръщаше една пръчка в стрела за лък, а до него Надира нервно крачеше напред-назад. Дори от тук той можеше да почувства решителността на драконите. Целеустремеността им беше направо плашеща понякога, но Кемир осъзна, че хората бяха същите. По-дребни, но също толкова вманиачени.
Когато алхимиците се бяха прибрали в пещерата си, драконите бяха побеснели и разрушиха малкото останали здрави сгради, след което започнаха да летят по скалите, търсейки начин да влезнат. След това се успокоиха. Сега бяха скупчили огромни клади на входа на всяка пещера, бяха ги запалили и методично издухваха пушека в тунелите. Най-страшното бе, че го правеха вече втори ден, всичките пет от тях, без да спрат да си поемат въздух. Двама от новите дракони се преместваха от клада на клада, докато духаха пушека. Останалите трима бяха в гората, за да съборят още дървета, които да запалят.
На всеки няколко часа Пряспа се извисяваше над долината. Понякога Кемир и Надира летяха с нея. Те се издигаха над клисурата в търсене на пушек, който да излиза от пукнатини в земята. Когато намереше такъв, Пряспа задръстваше пукнатината, а след това кръжеше още часове наред в търсене на други. Кемир разбираше какво точно прави тя. Бе го правил и той самия, само дето жертвите му бяха плъхове и зайци.
Пепелявия мина покрай тях, докато влачеше едно петнайсет метрово дърво с опашката си. Драконът го погледна лакомо.
Гладен съм, Кемире. По кой от вас има повече месо?
— По мен — Кемир не си направи труда да вдигне поглед.
В селото не е останало нищо, Кемире, а ние трябва да ядем.
— Идете на лов тогава.
Когато драконите не гледаха огъня, се хранеха. През първите два дни те успяха да изядат всички животни в гнездото и телата на хората, които бяха убили. Днес бяха отишли до селото на входа на клисурата. Бяха изненадани от това, че то е изоставено. Селяните едва ли бяха отишли надалеч, но бяха събрали смелост да избягат и да се скрият. Дори бяха взели повечето от животните си.
— Хей, Пепеляви! — извика Кемир — Да знаеш, аз също съм гладен. Какво е на вкус месото от дракон?
Драконът се спря и се обърна към Кемир. Лицето му бе неразгадаемо, но въпреки това Кемир остана с впечатление, че му е смешно.
Внезапно драконът замръзна. Той изпусна дървото и се изправи на задните си крака, гледайки внимателно пещерите.
Кемир се изправи, но не видя нищо от камъните и пушека.
— Какво?
Пушекът проработи, затича се Пепелявия. Излизат!
60
Убиецът
Застанали един до друг, двата дракона се изстреляха покрай Огледалните езера. Те се бутаха и си съскаха един на друг, търсейки някакво предимство. Трима ги последваха, подредени в ясен ред. Джехал присви очи, когато те се стрелнаха към него, в опит да различат кой с кой е. От време на време поглеждаше настрани. Хирам наблюдаваше драконите, същото правеше и кралица Зафир. Всъщност, всички гледаха тях. Състезанието щеше да продължи до финала.