Тя бе започнала да го нарича „милорд“ веднага след сватбата. В началото това му бе доставило удоволствие, но сега му се струваше, че я прави слугиня. Все едно нарочно го казваше, за да издигне стена между двамата.
— Мигар не искаш това? Не трябва ли да седя в хубавата си кула, докато ти управляваш кралствата?
— Едно от тези к-ккралства е твое, Зафир. Няма нужда да се отказваш от него.
— Ала другите крале и кралици ще го очакват. Така трябва да направи Говорителя, в крайна сметка.
— М-мможеш да бъдеш р-рразлична — той се спря. Говореше глупости. А и не затова се бе качил в кулата. — Н-нно ти ме извика, кралице моя. Заради от-ттварите?
— Да. — Зафир се усмихна и го покани в стаите си. От другата страна на антрето имаше друго стълбище, което водеше до върха на кулата и към стаята, в която кралицата се обличаше. Освен това имаше голяма зала за аудиенции, която се бе превърнала в спалня. Зафир щракна с пръсти. Един човек дойде с два бокала. „Изглежда едър и недодялан за слуга“, помисли си Хирам. Лицето му бе непознато.
— Н-ннов с-сслуга?
— Не съвсем, милорд. Той дойде скоро и донесе подарък.
Тя взе чашите и предложи една от тях на Хирам, след това седна и отново се захвана с плетене.
— П-пподарък? Не съм чул за и-иидването на Ездач в гнездото ми през нощта.
— В гнездото ли, милорд? Аз не съм казала, че той е дошъл на гърба на дракон.
Хирам подуши чашата, която Зафир му бе дала. Очите му се разшириха.
— З-ззначи наистина имаш още.
— Да, милорд. Вече имаме достатъчно. Споразумях се с принц Джехал.
Докато говореше, тя поглеждаше към Хирам, макар основно да се взираше в плетката си.
— Усойницата — дори името караше Хирам да се чувства, все едно са го промушили. — К-ккакво споразумение сте п-ппостигнали, милейди?
— Такова, което ме устройва, милорд.
— Носят се с-сслухове, Зафир.
— Слухове ли, милорд?
Тя се спря и го погледна, невинна като дете. За момент Хирам се замисли какво всъщност прави. Имаше всичко, нали така? Всичко, което искаше. Защо трябваше да го рискува с неподплатени с факти обвинения?
Само че ставаше дума за Усойницата. Той бе длъжен да разбере истината. Дори тя да му костваше всичко.
— Да, милейди. Слухове. За теб и Д-дджехал.
— Същият Джехал, който отне живота на майка ми? — погледът ѝ го накара да замръзне.
— Н-нне съм з-ззабравил, милейди.
— Изпий си отварата, милорд. Възстанови се, поне малко.
Тя се усмихна, изправи се и дойде до него.
— Вярно е, постигнах споразумение с Джехал. Ако трябва, ще ти кажа всичко, което би искал да знаеш.
Тя нежно докосна ръката му, след това постави ръце на раменете му. Хирам въздъхна и отпи от чашата, докато пръстите ѝ разтриваха мускулите му.
— Сигурно си изтощен.
— Да. — Хирам пресуши чашата. Усети как отварата прониква в тялото му, гореща и силна.
— Ето какво е споразумението ми с Джехал. Вече няма да има отвари за теб. Никога.
Ръцете продължиха да го масажират.
— Болестта ти ще се влоши, като тази на крал Тиан. Аз ще бъда Говорител, а Джехал ще е мой любовник. Когато му дойде времето, ще ме наследи. А ти, милорд, ще бъдеш поддържан жив, в затвора на собственото си тяло. Да ни гледаш и да ни се радваш.
Хирам се вцепени. Той си повтори наум думите два или три пъти преди да разбере, че няма грешка, че тя говори сериозно. Изправи се от стола си и залитна. Нещо не бе наред. Стаята се въртеше. Почти не чувстваше ръцете и краката си. Като че ли…
Той се протегна към нея и тя се отдалечи от него, докато съскаше като дива котка.
— Не ме докосвай! Никога повече!
— Б-бболест-тта…
— Се влошава, а? Да, милорд, тази отвара е малко по-различна. Сега състоянието ти ще се влоши доста по-бързо. Моля се да станеш безполезен като крал Тиан. И то бързо.
Той имаше кинжал, някъде по ремъка си. Два пъти се опита да го хване и чак на третия път ръцете му се сключиха около дръжката.
— Ах, т-тти… — простена той. — З-ззлобна, к-кковарна…
Между двамата имаше стол, но кинжалът вече бе в ръката му. Главата започна да го цепи.
— Какво аз? Да не би ти да си различен, милорд! — изсъска тя и се отдалечи от него, завивайки зад една маса. — Ти предаде кралица Шезира, най-могъщия другар, който някога си имал. Наруши договора на своя клан. И за какво? За каква ме мислиш? Ти ме взимаш в леглото си, а после стенеш за майка ми, докато спиш! За теб не бях нищо повече от играчка, която да ти напомня за миналото. А да, а също и да ти носи отвари. Как можах да забравя за отварите…
Хирам с олюляване обиколи масата и замахна. Зафир ловко отскочи.