Можеше да продължи, да обясни на Ездача защо помага на Пряспа, да му разкаже как драконовите ездачи бяха убили семейството му, приятелите му, всички, които някога бе познавал. Това щеше да е милост — да обясни на онзи човек защо умира, да го накара да разбере.
Но от друга страна, Семиан не заслужаваше никаква милост, така че Кемир просто пусна стрелата. Семиан надигна щита, който потръпна, когато стрелата го удари точно пред лицето.
Ръката на Кемир се стрелна към друга стрела. В същото време Семиан направи лъвски скок към средата на реката. По средата на въздуха той метна нелепия си щит по него и се втурна към Кемир. В това време наемникът подготвяше втора стрела. Кемир се стрелна настрана, но щитът бе толкова огромен, че удари лъка му и почти го измъкна от ръцете му. Той изпусна стрелата и едва не падна.
Докато възстанови равновесието си, Семиан вече се бе появил на близкия бряг на реката.
— Ще трябва да се постараеш повече, наемнико.
Кемир се поколеба. Стрела или ножове? Стрелата бе сигурна работа, но Семиан бе прекалено близо.
Все пак рискува с още една стрела. Вече нямаше щит, който да пази противника му. Семиан изтегли меча си. Притича последните няколко метра, които ги разделяха, и замахна. Точно когато Кемир пусна стрелата си, върхът на меча цапна лъка му. Стрелата полетя настрана, а после Ездачът го връхлетя. Кемир също го нападна и двамата паднаха на земята, хванали се един за друг, и се претърколиха обратно към реката. Кемир стисна с ръка китката на Семиан, за да му попречи да използва меча. Другата му ръка се стрелна към гърлото на Ездача. Семиан пусна меча и удари Кемир в лицето с такава сила, че светът се завъртя пред наемника. Двамата се разделиха. Кемир скочи на крака и извади ножовете си. Семиан също се изправи, невъоръжен. Мечът му лежеше между тях.
— Последният път ти беше обкръжен от приятели и дракони. Сега е мой ред.
Кемир вдигна глава и изкрещя.
— Хей, Пряспа! — а после се озъби на Семиан. — Покажи ми кой от драконите бе твоят, та да го нахраня с трупа ти.
— Не виждам приятелите ти — каза Семиан и отстъпи крачка назад. Бутилката на връв все още висеше от врата му. Той я издигна над главата си. — Виждам само теб.
— Този път драконите са на моя страна.
Семиан не откъсна поглед от Кемир, докато завърташе капачето на бутилката. Кемир се стрелна напред, а Семиан отстъпи назад.
Кемир поклати глава.
— Аха! Няма специална отвара от твоите приятели алхимици! Трябваше да ги изпиеш, преди да излезеш навън.
Семиан сега бе още по-далеч от меча си.
— Това е отрова, наемнико. — Той бавно докосна бутилката до устните си и отпи.
— Носи бавна и болезнена смърт, нали?
— Доколкото знам, да.
— Значи ще имам време да те нарежа на парчета?
— О, не ме разбра. — Семиан погледна към пещерите. — Тя не е за хора.
След това зае бойна поза.
— Не съм въоръжен. Ще се пробваш ли с ножчетата си, наемнико? Или ще си намериш нещо по-полезно за вършене?
64
Зъбите на Усойницата
Студен вятър повя по лицето на Хирам. Той отвори очите си. Лежеше по гръб, а Джехал се бе привел над него. Бяха някъде на открито. Бе нощем и той бе все още жив. Опита се да вдигне ръка и да стисне Усойницата за гърлото, но можа само да потръпне. Крайниците го боляха. Все още не бяха будни.
— Трепериш, старче — Джехал говореше тихо и меко, все едно някой наблизо спи. — Студено ли ти е? Лошо ли ти е? Как мислиш?
— Н-ннямам к-ккакво да т-тти к-ккажа, Ус-ссойнице.
Джехал се усмихна.
— Слава на боговете. Мислех, че си наумил да ми изнесеш огромна реч за това колко ужасен човек съм аз. Ако го беше направил, щях да се метна от балкона тук и сега. Само и само за да не те слушам.
— Т-т-тти щ-щще… — не можеше да говори нормално. Лицето му се вцепеняваше.
— Ще пострадам? Това ли се опитваше да ми кажеш? Явно се побъркваш, старче. Явно не си даваш сметка къде сме. В твоя дворец. Обградени сме от твоите стражи.
Джехал се намръщи и поклати глава.
— „И така си отива нашия господар, толкова пиян, че не може да остане прав.“ Доста беше лесно, да ти кажа — изсмя се той. — Разбира се, ние вече сме приятели, след като подкрепих твоя кандидат, нали? Чудя се дали войниците, с които влязох, са същите, които ме измъчваха под Стъклената катедрала.
Джехал се наведе и взе нещо от сенките зад себе си.
— Отдавна искаше да знаеш това. — Той извади малка кръгла бутилчица, направена от дебело замъглено стъкло. След това извади една торба от сенките. Когато наклони бутилката над торбата, от нея прокапа блестяща сребърна течност.