Но нали затова Ездачът му бе казал истината? Защото в предишния момент той бе негов. Понеже този път можеше да го довърши. А сега вече бе късно. Бе го пуснал.
„По дяволите!“ Това прозрение го накара да стиска и разпуска юмруците си отново и отново, дори да се разкрещи.
— Отровени са! — извика той, когато Пряспа и Пепелявия се спряха и го погледнаха. Другите три дракона не ги разбраха. Все още правеха това, което им се каже — само че не от Ездач на гърба си, а от друг дракон в главата си.
Пряспа изплю половин рицар.
Как така са отровени?
— Не знам. — Кемир посочи надолу по реката. — Имаше един Ездач. Той мина покрай теб по реката. Той ми го каза.
Пепелявия вдигна глава и избълва струя пламък към небето.
Може би те е излъгал.
— Може би — Кемир сви рамене. — Може да изчакаш и да научиш истината сам. Или да го намериш и да го попиташ. Последния път, когато го видях, той бе на няколкостотин метра в тази посока, скрит зад онези скали. Вървеше към гората. Едва ли се е отдалечил много.
„И уби Солос“, помисли си наум Кемир, ала на глас не каза нищо.
Драконите също не отговориха. Пепелявия тропна с ноктеста лапа, разтърсвайки земята, след което цялата долина потрепери, когато двамата с Пряспа полетяха към дърветата. Другите три дракона се върнаха към подпалените пещери. Кемир нервно погледна към скалите над тях, уплашен да не би да паднат рязко. Когато се увери, че такава опасност няма, се затича зад Пряспа. Така трябваше да направят. Не да палят огньове, а да погребат всичко под тонове скала. Да съборят цялата планина и да затрупат това проклето място. Защо не го бяха направили?
Той стигна мястото, на което бе намерил Семиан, и взе лъка си. Остави го с опъната тетива, за всеки случай. Пепелявия и Пряспа бяха стигнали края на гората и се издигаха във въздуха.
Тук е. Недалеч. Долавям мислите му. Студено му е, това е, което мога да разбера.
Къде?
Далеч. Не мога да установя точно къде.
Тогава изгори всичко.
Абсолютно всичко.
— Реката! — извика Кемир. Щитът на Семиан го нямаше. — В реката е!
Но реката бе така добре скрита от дърветата, че драконите едва ли можеха да я видят отгоре. Кемир застана на края на гората и се загледа. Част от него искаше да се втурне лично в преследване. За да отмъсти за Солос веднъж и завинаги.
— Нали го търсим жив, забравихте ли! — кресна той, когато първата струя пламък се спусна между дърветата. Семиан вероятно отново бе с меча си, а Кемир можеше да не види рицаря, докато не стане прекалено късно. А и дали наистина искаше да тръгне по дирите на отчаян Ездач, докато два дракона бълват огън отгоре му?
По-скоро не.
Пое си дълбоко въздух. Ако тъпият Ездач бе казал истината за отровата и драконите загинеха от нея, какво оставаше за него? Сам насред долина, пълна с гневни войници и алхимици, които не се бяха справили зле, дори когато имаше два дракона на своя страна. Без тях, той щеше да се превърне от ловец в плячка.
— По дяволите — изръмжа той. — Някой друг ден, Ездачо. Някой ден, ако драконите не те докопат, аз ще те причакам в сенките.
Седна и загледа как Пряспа и Пепелявия изгарят гората. Скоро щяха да се откажат. Това им бе проблемът на двамата. Нямаха никакво търпение. Всички дракони ли бяха такива?
Пепелявия внезапно се наклони във въздуха, рязко се завъртя и полетя точно към Кемир, преди да се пльосне до реката. Преди да спре дори, той вече се търкулваше във водата.
Горещооо! Прекалено горещо! Изгарям отвътре!
Пепелявия потопи глава в леденостудената вода, след което пи от нея и започна да пръска тялото си. След миг от него започна да се издига пара.
Кемир отстъпи назад.
— Това е отровата, глупав, лаком драконе. Така умират драконите. Изгарят отвътре.
Той започна да кърши ръце отчаяно. Потърси с поглед Надира. Не бе изненадан от това, че Пепелявия първи усеща отровата. Вероятно той бе изял повече от другите четирима дракони, взети заедно. Не очакваше обаче отровата да го засегне така бързо. Колко време бе минало, десет минути? Алхимиците от пещерите вероятно знаеха колко време трябва на отровата, за да подейства. И кога да излязат, за да довършат всеки глупак, останал на полесражението.
Той се покатери на един камък и огледа долината.