Хирам я погледна обвинително.
— Но ти т-ттака и не го хареса.
— Бях млада, а той не толкова! — тропна с крак Шезира. — Очакваше се да е следващия Говорител и вече имаше жена, която не му бе дала никакви деца. Той ме взе само, за да има наследници. Бях добра съпруга, Хираме, а той също не бе лош съпруг. Възхищавах му се. Но нямах време да го харесам.
Тя въздъхна.
— Може би щеше да е по-различно, ако го бях дарила със син, но аз му народих три дъщери. Той дори не видя Листра.
— Хмммм. — Хирам внезапно седна. Изглеждаше тъжен. — Антрос нямаше синове, аз също си нямам. Нашият род угасва.
— Все още можеш да имаш синове.
Говорителят я погледна треперейки. Шезира не можа да прецени дали плаче или се смее.
— Погледни ме, жено. Коя би легнала с мен? Ти? Трябваше да го направиш. След като Антрос загина, трябваше да се омъжиш за мен.
— Да — въздъхна Шезира, — но след Листра не можех да имам повече деца, както ти винаги ми напомняше.
Тя погледна към Хирам и поклати глава. Това не бе човекът, който помнеше. Предишният Хирам ѝ напомняше за покойния ѝ съпруг. Този човек… не знаеше дали да го презира или съжалява. Затова отвърна поглед.
— Освен това, ти все още ме обвиняваш за смъртта на Антрос. Дълбоко в душата си смяташ, че имам пръст в гибелта му.
Когато Хирам проговори отново, думите му бяха толкова тихи, че Шезира едвам ги чу.
— Алифера също падна от дракона си.
— Какво? — изсмя се Шезира. — Това е нелепо.
— Щом Антрос може да падне, защо не и Алифера?
— Защото Антрос беше надменен, а Алифера винаги бе изключително внимателна.
— Изпратих Белеферос до гнездото на крал Тиан, за да открие истината — направи гримаса той. — Да, там се случи бедата, а натам отиваш и ти. Затова те предупреждавам. Пази се от Усойницата!
— От Усойницата?
— Принц Джехал. Той е змия, отровна змия. Усойница, така го наричам аз.
— В такъв случай ще се пазя от него. Някои хора смятат, че той трови собствения си баща. Дали това е вярно, как мислите?
— Защо не откриеш това сама? Аз самият бих искал да знам. Това би било един малък подарък за мен.
Той стана и разпери ръце.
— В замяна на всичко това.
— Тук е студено — промълви в отговор Шезира. Бе уморена, а състоянието, в което намери Хирам, уби всяко удоволствие от вида на двореца. — Мисля да си легна. Но ще помисля за това, което ми казахте.
— Помня първия път, когато дойдох тук. Мислех, че Стъклената Катедрала ще е място на светлина и безброй пъстри цветове. Но не е. Това е един студен камък, превърнат в стъкло от дъха на дракони толкова отдавна, че вече никой не помни кога е станало.
Шезира бавно се извърна.
— Върви и си легни, Хираме. Поспи малко.
Тя се отдалечи от него, а Хирам остана на мястото си, втренчен в драконовото изображение над каменния олтар.
— Това място е лъжа — каза той отново.
8
Атаката
От небето се изля огнена вълна, която погълна белия дракон и Люспестия. Водите на реката закипяха, а камъните запукаха от горещината. Хурос остана неподвижен. Бе на около петдесетина метра от атаката и една малка част от него, която не бе парализирана от шока, отбеляза, че това е твърде близо. В последния момент той извърна лицето си настрана, а вълна от пара и горещ въздух обви тялото му и го изблъска обратно към гората. Той видя за миг как Ездачът, който се бе карал на Люспестия, полита във въздуха, сграбчен от опашката на дракон. От самия Люспест нямаше и следа.
— Бягай! Скрий се под дърветата!
Първият от атакувалите дракони вече се отдалечаваше. Докато Хурос гледаше, той завъртя мъжа в опашката си и го подхвърли в небето. Хурос не спря да види къде ще се приземи нещастникът, тъй като втори дракон приближаваше. Мерна и Бялата, която се бе свила сред вдигащите пара камъни, вдигнала криле над главата си като палатка, предпазвайки се от огъня. Когато погледна към ръцете си, видя, че кожата им е почервеняла. Вече започваше да го пари. Подушваше и собствената си опърлена коса.
Вторият дракон разтвори пастта си. Хурос не изчака да види какво ще стане, а хукна да бяга с всички сили, привел рамене в опит да се скрие в палтото си. Още един залп зной го блъсна в гърба. Нервите по кожата му, която вече бе обгорена, изпищяха агонизиращо. Той погледна към небето и видя, че там има още дракони, които се бият помежду си.