Шезира пристъпи на една страна.
— Това е средната ми дъщеря, Джаслин — посочи тя грозноватото момиче. Джехал си отдъхна.
— Ти няма как да я помниш, понеже тя не се отделяше от драконите си и през цялото време се криеше в гнездото на двореца.
Лицето на Джаслин се изопна. Джехал обаче ѝ се поклони.
— Пораснала сте красива, принцесо Джаслин. А драконите несъмнено са нашия живот. Те са това, което ни прави различни, а без тях сме едно нищо. Добре дошла сте да прекарате колкото време пожелаете в Стръмния връх. Ще Ви запазя стаи, докато сте тук.
Лицето на Джаслин омекна, макар и малко. Изражението на Шезира остана непроменено.
— Дамата най-отзад е моят Маршал-рицар, лейди Настрия.
Затова изглеждаше толкова опасна. Е, на него пък не му се налагаше да е мил с нея.
— А това е най-малката ми дъщеря. Принцеса Листра.
Принцеса Листра му се поклони, но погледът ѝ не се отмести от него. Джехал с мъка прикри усмивката си. Сладуранка. Въпросът бе дали наистина е такава или просто е проучила по какъв тип си пада той?
— Принцесо Листра — Джехал нарочно не се поклони за секунда или две, — аз… аз… нямам думи. Бях чувал за красотата и елегантността на дамите от севера, но Вие със сигурност сте най-красивата, най-очарователната, най-жизнената… Дори не съм сигурен, че мога да се оженя за Вас. Ако го сторя, Вие ще станете най-красивия поданик на баща ми, а всяка дама край Устата на Яростта ще се поболее от завист.
Принцеса Листра се изчерви сладко. Може и да бе достатъчно умна, за да разпознае ласкателствата, но ги харесваше.
Чудесно.
— Нима не би било така, щом дамата се жени за Ваше Височество?
Джехал премигна. Кралица Шезира явно не одобряваше директността на щерка си, но Джехал я намери за очарователна. „Явно и аз си падам по ласкателствата“, даде си сметка той. Кой би предположил само…
— Много сте мила, Ваше Височество — той се усмихна и въздъхна, след което посочи стените на Стръмния връх.
— Да подготвим ли полето за кацане, Ваша Светлост? — обърна се той към кралица Шезира, която кимна. „Най-хубавото да бъдеш принц“, помисли си Джехал, „е, че трябва да вършиш само интересната работа.“ Нелепата логистика за това къде кацат всичките тези дракони бе проблем на лорд Метероа.
Докато вървяха, Джехал погледна към небето, търсейки легендарния съвършен бял дракон. Единственото, което постигна обаче, бе, че си загуби времето. Останалите дракони бяха прекалено високо, за да различи цветовете им. Изглеждаха като силуети в небето.
Изкуши се да попита за подаръка си, но това щеше да е просташко.
За момент се спряха пред портите на Стръмния връх. Кралица Шезира бе длъжна да направи проверка на хората му, които бяха облечени до един с бляскави брони от драконови люспи. За миг настъпи пълна тишина и единственото, което се чуваше бе далечният шум на вълните, разбиващи се у скалите.
— Ездачите Ви са гордост за баща Ви, принц Джехал — каза кралица Шезира. Джехал не бе сигурен дали тя наистина го мисли или просто казва това, което се очаква от нея. Така или иначе, имаше само един верен отговор.
— Много сте мила, Ваша Светлост — поклони се той. — Баща ми ще е очарован да научи за Вашата висока оценка. Вашите собствени Ездачи са добре известни надлъж и шир из кралствата със своите умения и блясък.
Това, разбира се, бяха пълни глупости. Всъщност северняците бяха известни с точно обратното.
Лицето на кралица Шезира не издаде никаква емоция, но Джехал усети недоверие от принцеса Джаслин. Тази бе огнена и гневна жена, целеустремена и неспособна да се забавлява. Джехал благодари на духовете на дедите си, че не се жени за нея. Брачният пир с нея щеше да е пълен ужас. Самата мисъл го накара да потрепери.
Но Листра бе друга работа…
— Простете, Ваше Височество, но може ли да попитам откъде идва този звук?
— Извинете? — обърка се Джехал.
— Какво издава този звук, Ваше Височество? — попита отново Листра, гледайки го право в очите.
— Извинете, принцесо Листра — килна глава Джехал, — но не чувам нищо.
— Има предвид морето — промърмори Шезира.
За миг Джехал се ошашави.
— Нима не сте… виждали морето?
Листра наведе глава, леко засрамена.
— Виждала съм Морето на Пясъка и Морето на Солта, Ваше Височество.
— За разлика от мен — усмихна се Джехал. — Те несъмнено са величествена гледка. Ние тук си имаме друго море и аз ще ви го покажа веднага…
Той погледна към кралица Шезира.
— Ако Нейна Светлост позволи.
Шезира кимна отсечено. Лорд Метероа и стюардите на Стръмния връх със сигурност си скубеха косите от тази рязка промяна в предварителния план, но Джехал не можеше да се въздържи. Да не си виждал морето…