Той поведе принцесата около Стръмния връх, където скалите се спускаха рязко надолу, разбити от някаква невероятна катастрофа, случила се в далечното минало.
— Внимавайте, Ваша Светлост. Тези скали са коварни, а падането е дълго. Мнозина са намирали смъртта си тук, морето сякаш ги привлича.
Той спря на няколко крачки от ръба и предложи на принцеса Листра ръката си.
— Морето, Ваше Височество. Безкрайното Море на Бурите.
Листра го хвана за ръката и той я стисна леко, надявайки се, че кралица Шезира няма да забележи това.
— Невероятно!
Скалите се спускаха на трийсет метра към разпенилите се вълни. Морето изглеждаше безкрайно, като кипящ лабиринт от вълни, които се простираха докъдето поглед стигаше и изчезваха в сивия хоризонт. То бе като чудовище, толкова могъщо, че дори дракон би изглеждал като мушица пред него.
Джехал се усмихна на Листра.
— Тук, на ръба, можеш да усетиш пръските на вълните и дори да вкусиш солта във въздуха.
Листра стоеше със зяпнала уста.
— Но то е безкрайно! Като Морето от Сол, но от вода!
Джехал се усмихна покровителствено.
— Тайтакей казват, че ако плаваш достатъчно надалеч и минеш през бурите, ще намериш други земи отвъд морето, толкова далечни, че единственото сравнимо разстояние би било ако прекосиш от единия край на кралството до другия.
Той се поздрави наум. Наистина звучеше интелигентно.
— Всичката тази вода… — Листра направи крачка към ръба. Джехал стисна ръката ѝ по-силно и тя спря. Скалите се спускаха вертикално в морето.
— Има пътека, в задната част на Стръмния връх, която слиза до самото море — каза той, — стъпалата са отмити от времето и хлъзгави и не е лесно, но ако човек ги мине, стига една пещера. Оттам наистина може да се види как вълните се разбиват в скалите, а пръските от тях се издигат във въздуха. Някой ден ще те заведа там.
Джаслин внезапно отиде до ръба и погледна надолу. За момент на Джехал се стори, че вятърът я е издухал дотам. Но тя бързо се спря и в следващия момент принцът осъзна, че Листра е пуснала ръката му и седи до сестра си.
И двете се смееха.
13
Устата на Яростта
Шезира нямаше голям избор, освен да преглътне яда си и да задържи езика зад зъбите си. Веднага щом навлязоха в Стръмния връх, ритуалите започнаха. Първо хапнаха малко, за да залъжат глада си след цял ден езда. После си взеха ароматни бани и отидоха на масаж, за да отпуснат мускулите си. А след това кралицата трябваше да се облече и да присъства на официалния пир, който започна привечер и продължи до среднощ. Когато Шезира се събуди рано сутринта, все още имаше празнуващи.
След това трябваше да се облече заради пътуването си до Устата на Яростта. Това бе лошото да бъдеш кралица. Непрекъснато трябваше да е някъде и да върши нещо, което означаваше, че няма как да държи под око дъщерите си. Така отговорността за тяхното държание и външност оставаше на лейди Настрия. Шезира бе сигурна, че без Настрия Джаслин би потърсила тайния проход на Джехал и би прекарала цялото си време в пещерата до морето. Бе много вероятно Листра да я последва.
Най-накрая каляските за Устата на яростта бяха готови. Всичките ѝ Ездачи бяха готови за ескорт. Тя нямаше повече работа и затова отново реши да види какво правят дъщерите ѝ.
— Какво си мислеше, че правиш! — започна да се кара тя веднага щом каляската тръгна. — Всъщност, въпросът важи и за двете ви! Да си говорите с него! Да го държиш за ръката!
Листра сведе глава и загледа виновно през мигли, но Джаслин веднага отговори.
— Той ѝ подаде ръката си. Карай се на него.
— Ще се карам, я! — погледна я Шезира. — Но това не я извинява, че я е поела. Освен това Листра трябва да се защитава сама. След месец няма да си тук.
— Аз и сега не трябваше да съм тук — блеснаха очите на Джаслин, — трябваше да съм в планината, преследвайки убиецът на Оркус, който открадна нашата Пряспа.
Пряспа. Така я бяха нарекли Люспестите, нали?
— Ти си принцеса — изръмжа Шезира, — независимо дали това ти харесва или не. Ще ходиш там, накъдето те отведе дългът. И няма да танцуваш като някоя селска мома!
— В тези земи хората са по… — Листра се поколеба, след което добави меко, — открити.
Джаслин и Шезира я погледнаха.
— Какво имаш предвид?
— След като няколко месеца преди да заминем ми забранихте да ходя до Наблюдателницата, аз прекарах много от свободното си време в библиотеката. Реших да науча повече за мястото, където отивам.