Тя се приведе към Шезира и снижи глас, докато колесницата увеличи скоростта си.
— Мисля, че тук хората са, как да кажа… майко, била ли си на южняшка сватба?
Шезира поклати глава.
— Маршал-рицар Настрия ме увери, че техните обичаи не са толкова различни от нашите.
— А лейди Настрия спомена ли какво трябва да правиш в нощта на сватбата?
— Аз ли? — премигна Шезира.
— Да, майко. Ти и Джаслин.
Усмивката на лицето на Джаслин угасна.
— За какво говориш, сестричке?
Листра се наведе още по-напред, докато трите не се сгушиха една до друга в центъра на каляската. След това прошепна.
— Става дума за консумацията на брака.
— Листра! — почувства се неловко Шезира. Тя се опита да си напомни, че трябва да е ядосана на дъщерите си.
— Майко, аз знам какво става в сватбените нощи. Гледала съм как драконите го правят откакто съм на пет.
Шезира щеше да припадне. Не това бе разговорът, който искаше да проведе с дъщерите си.
— Малка принцесо, не е съвсем същото…
— Разбира се, че не е, знам това. В библиотеката ни има много книги по въпроса.
„Антрос. Ах, този Антрос с неговите книги!“
— С картинки, майко!
— Листра!
— Това става, като не ме пускаш да летя с Джаслин — усмихна се слънчево тя и след това се обърна към сестра си, — а ти, сестро, можеш да спреш да се хилиш, понеже трябва да съблечете лично принц Джехал и да го отведете до булчинската стая, а преди това трябва да се уверите, че той е способен да изпълни съпружеския си дълг — изкикоти се тя.
— Листра! Как смееш! Това е просто нелепо! — стисна юмруци Шезира и бясна се облегна назад. Но в същото време бе и скована от ужас.
— Глупости! — Кралицата погледна дъщерите си, първо едната, после другата. „Ах, този Антрос! Това не можеше да е вярно, нали? Не можеше да имат толкова различни обичаи!“
— Не бива да вярваш на всичко, което пише в книгите! Каквото и да правите в тази част на света, вие сте мои дъщери и ще се държите както съм ви учила. След сватбата Джехал може да те показва пред всички като курва, негова си работа. Но дотогава, заради честта на предците ни, ще се държите като принцеси или никога повече няма да полетите от гнездото ми. Разбрахме ли се?
След това нямаше какво още да си кажат и затова настъпи неловка тишина. По средата на следващия ден спряха до едно каменисто пристанище. Очакваше ги малка армия от слуги, очевидно подготвени от предишната нощ. Нови и нови блюда от студени меса, хлябове и странни зеленчуци, полети с олио, им се сервираха и накрая Шезира реши, че ще се пръсне. Поне дъщерите ѝ се държаха прилично, а принц Джехал бе безгрешен. Той флиртуваше на ръба на благоприличието, но така и не прекрачи линията. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, Шезира можеше да разбере защо Листра го харесва толкова. Той бе едновременно красив и чаровен.
Колко жалко, че в същото време тровеше баща си. „Ох, момичето ми, в какво те забърках…“
— Говорих с Маршал-рицаря — каза Шезира, когато отново потеглиха следобеда. — Оказа се, че малката Листра е донякъде права. За щастие ние сме само поканени, а не задължени да участваме в ритуала. Слава на боговете за това!
Листра се изкикоти и Шезира също се усмихна. Дори Джаслин се бе ухилила и се смееше, а настроението в каляската рязко се подобри.
— Какво още пише в тези книги? — попита Джаслин.
— Особено в тези без картинки — добави Шезира.
— Знам, че владението на крал Тиан е най-богато измежду кралствата.
— Нямаш нужда от библиотека, за да знаеш това.
— Гнездото е много далеч от Устата на Яростта.
— И това човек може да го види сам. Разбра ли защо?
— Кораби — намръщи се принцесата. — Драконите не ги обичат. Два от корабите на търговците Тайтакей били изгорени от драконите по време на управлението на пра-пра-пра-дядото на крал Тиан. Оцелелите казали, че никога няма да се върнат, освен ако драконите не се махнат от града. Кралят изпълнил желанието им.
— Преместил гнездото си? — Джаслин изглеждаше смаяна. Дори Шезира повдигна вежда.
— Това не е много за вярване — каза тя. — Никога не съм чувала тази приказка. Какво разбра за Тайтакей, тогава? Какво пише в книгите ти за тях?
— Че са някакви магьосници, май — сви рамене Листра.
Шезира нямаше какво да отговори на това. Антрос бе напълнил библиотеката с всякакви глупости. Шезира не разбираше защо, предвид факта, че доколкото ѝ бе известно, той не бе прочел и една книга през живота си. Тя бе същата. Бе прекалено заета с това да отглежда дъщерите и драконите си, а също и да управлява след смъртта на Антрос, че да се занимава с книжнина.