Което може би беше грешка. Ако беше попрочела това-онова, щеше да е запозната с безумните сватбени ритуали на южняците. Мисълта я накара да се усмихне. Може би просто остаряваше.
Отвън, пейзажът се сменяше бързо — от пясъчни плажове до малки селца, поля, пълни с добитък или засети с царевица, фургони и каруци, теглени от волове, мъже, подпрели се на мотиките си, докато зяпат отминаващите каляски. „Топло е“, даде си сметка Шезира. Тя бе забравила колко горещо става на юг.
Тя задряма. Когато се събуди, слънцето бе ниско в небето, а песента на колелата се бе променила. Каляската вървеше по калдъръм.
Събуди се, изправи се и погледна през прозореца. Минаваха покрай къщи, които бяха толкова близо една до друга, че изглеждаха като купчина. Техните покриви почти закриваха небето. От време на време кръстопътища пресичаха скупчените къщи и върху града падаха лъчи светлина. Видя улици, които слизат към морето и мерна пристанището, мачтите на корабите и вълните на морето, а също и отблясъците на слънцето по водата. Защитено от ветровете заради скалите на залива, морето тук бе по-спокойно и Листра не можеше да откъсне очи от него.
— Изглежда досущ като Огледалните езера!
Шезира кимна. Гледката от двореца на крал Тиан, построен на върха на хълма, гледащ към града, бе още по-хубава. Тя смътно си спомни как бе надничала иззад стените му, седнала на раменете на някой, зяпнала колко странно е всичко това. Корабите с техните платна, мачти и гребла се бяха стрували като странни морски чудовища, а всички колове около стените на пристанището ѝ напомняха на странна безлистна гора. Но най-невероятна бе миризмата на морето, която си пробиваше път през смрадта на града… Тогава е била на пет, най-много на шест годинки.
— Ще видиш много странни и различни неща тук, Листра. Запази способността да им се изненадваш, но я запази за себе си, иначе ще те помислят за глупачка.
Джаслин изцъка и погледна към тавана на каляската, но Шезира видя, че Листра я разбира.
— Нека очите ти блестят към всичко, което виждаш, но устата ти да бъде мълчалива. Направи това и принц Джехал ще е твой.
Тя се засмя, спомняйки си за Антрос.
— При това без дори да го разбере.
— Поне докато отваряш краката си, когато поиска, и му носиш синове — изсумтя Джаслин и Шезира едва се сдържа да не ѝ удари един шамар. Не го направи, отчасти защото каляската забави ход. Миг по-късно вратата се отвори и принц Джехал им се показа.
— Ваша Светлост — поклони се той и протегна ръка да ѝ помогне, — добре дошли в Устата на Яростта.
Бяха досами двореца на крал Тиан, но гледката към морето бе ясна. Близо до пристанището, дузини рибарски лодки пореха вълните. По-навътре се виждаха три големи кораба.
— Трябваше да има дракони, Ваша Светлост — каза Джехал, — казах на Тайтакей, че следващата Говорителка на Кралствата идва, за да даде дъщеря си за жена и в нейна чест трябва да има дракони, които да оцветят с огъня си небесата. За да компенсират отсъствието им, кралице Шезира, Тайтакей ще представят във Ваша чест гледка, която никой в Кралствата не е виждал.
Докато Шезира гледаше към морето, малки искри от пламък се изстреляха от корабите в небето. Когато се издигнаха високо, те избухнаха в пъстроцветен дъжд. Шезира не можа да се въздържи. Спря на едно място и зяпна. Никога не бе виждала такова нещо. Дори не бе чувала за нещо подобно.
Трая около минута. Когато свърши, принц Джехал се поклони на Листра.
— Всичко това бледнее пред Вашата красота, принцесо моя. Вие ще осветите двореца по-ярко, отколкото Тайтакей осветиха небесата.
— Вярвам, че ще имаме възможността да благодарим на Вашите гости за тяхното невероятно посрещане? — попита Шезира, внимателно заставайки между Листра и принц Джехал.
— Разбира се — усмихна се Джехал. — Пратеник на Тайтакей ще присъства на сватбата. Сигурен съм, че той ще разговаря с Вас, ако благоволите да му дадете аудиенция.
Той я приближи и снижи гласа си почти до шепот.
— Трябва да знаете, Ваша Светлост, че те имат само едно желание. Повече от сто години посещават бреговете ни и ние им продаваме роби и драконови люспи, ала тяхната цел е друга. Затова ще Ви засипят с дарове, както направиха с баща ми и Говорителя Хирам, заради тази тяхна едничка цел.
— Драконово яйце, може би?
— Повечето яйца са запъртъци и те знаят това, Ваша Светлост. Искат истински дракон, новоизлюпен. Това искат. Винаги са го искали. И са готови на всичко, за да го получат. На всичко. Защо Стръмния връх е толкова далеч от пристанището, питат хората. За да опазим Тайтакей от драконите ли? Не, Ваша Светлост. За да опазим драконите си от Тайтакей.