Хубав план, но с един дребен проблем.
Бяха дошли трима, а не двама драконови Ездача.
— Има още един — прошепна той, — трети Ездач, който остана при дракона.
Кемир не отговори, но Солос почти чуваше мислите му.
— Тоя трябва да го оставим да се измъкне, нали? — каза накрая.
Солос кимна. Поръчката бе за двама Ездачи. С предимството на изненадата двамата можеха да се справят с тях. Но трети, предупреден Ездач с дракон под себе си бе съвсем друга работа.
— Как ти се струват? Нямам предвид Ездачите, а другите. Търговците.
— Изнервени са. Не са бойци и ако стане нещо, ще хукнат да бягат. Ще трябва да ги пречукаме бързо.
Солос потрепери; устните на Кемир все още бяха до ухото му. Той се отдръпна с половин крачка настрана.
— Ще нападнем, когато почнат да се разплащат. Ще се справя с Ездача, който дава парите. Ти застреляй другия. Човекът, който вземе кесията, който и да е той, също е мой. После почваме останалите, като първи ще убием тези, които са най-близо до нас.
С крайчеца на окото си Солос забеляза движение на върха на могилата. Той отпрати Кемир настрана и започна да приближава. Докато го правеше, подготви внимателно своя лък, направен от драконова кост. Оръжието бе старо и по-високо от него, изваяно от рога на боен дракон, доколкото можеше да прецени от вида му. Бе огромно и неподходящо за близка стрелба. Никак не му допадаше. От друга страна, то бе мощно и гарантираше, че стрелата ще пробие драконовата броня, която жертвата си бе навлякла.
— Носите ли това, което поискахме?
— А вие носите ли парите?
— Вие първо покажете стоката.
На върха на хълма трима мъже бяха приближили драконовите Ездачи. Спореха на висок глас, все едно шумът, който бяха вдигнали досега, не бе достатъчен. Солос се замисли дали просто да не отиде до тях и да не почне да ги коли. Не знаеше дали ще се усетят.
— Покажи парата, приятел. После ще видиш това, за което си дошъл.
— Няма да стане. Първо давай ти.
— Златото, златото да видя искам. Ето…
Един от тях запали факла. Солос бавно постави стрелата на тетивата си. Един от Ездачите държеше нещо, подобно на кесия. Всеки момент… Бе толкова лесно…
Кесията смени притежателя си. Солос пусна стрелата и видя как другият Ездач залита. Дори не изчака да види ефекта от собствения си изстрел, а нападна веднага.
И двамата Ездачи бяха мъртви. Мъжът с кесията не бе помръднал от мястото си и Солос видя очите му, които бавно се вдигаха от богатството в ръцете му, докато двамата рицари рухнаха мъртви.
Факлата, която рицарите бяха запалили, падна на земята, все още пламтяща и освети лицата на тримата продавачи. Солос стреля отново, като този път мерникът му бе по-нисък. Стрелата удари човека с кесията в челюстта и отнесе половината му лице. Не перфектен, но достатъчно добър изстрел. Видя, че другите двама все още не бягат, и пусна лъка на земята. След това изтегли от ремъка си два дълги ножа.
Най-далечният внезапно рухна на земята, пронизан от втора стрела на Кемир. Последният най-после се сети да побегне, но твърде късно. Солос бе на броени метри зад него и тичаше с всичка сила. С един скок наемникът се озова зад гърба на жертвата си и заби и двата си ножа там — единия нависоко, другия по-ниско. Това се оказа недостатъчно, поради което на Солос му се наложи да му пререже гърлото. След това се изправи и се погледна. Ризата му бе подгизнала от кръв.
— По дяволите. Целият се омазах.
— В такъв случай стой настрана от дракона. — Кемир стоеше до падналата факла, отпуснал лъка си, но готов веднага да го приведе в употреба.
— Сигурен ли си, че бяха само тези? — попита Солос, бързо връщайки се към мястото, на което бе изпуснал лъка си. Без него се чувстваше гол.
— Предполагам, че да — сви рамене Кемир, — никога не можеш да си сигурен.
— Да се махаме тогава. Има още един Ездач и по-лошото — дракон, който очаква тия двамата да се върнат всеки момент. Кесията е там. Вземи я.