Ето ти един интересен въпрос. Ами ако самата кралица бе организирала нападението?
— Построено е на брега на едно езеро. Няма къде там да кацне дракон, но когато прелетях ниско до тях, стреляха по мен.
— А вие какво сторихте, Ездач Семиан? — попита Кемир. — Изпепелихте ли ги?
Драконовият рицар направи крачка назад, очевидно изнервен от тона на Кемир.
— Разбира се, че не, наемнико.
— Ездачо — заговори бавно Солос, — тук и там сред Гръбнака на света има селца, които се обявяват за свободни от властта на драконовите владетели. В тях живеят ловци, трапери и други горяни. Като цяло, това са безобидни хорица.
— Не мога да се съглася с вас, наемнико. Наясно съм, че такива места съществуват. Те са гнезда на грях и поквара. Тези така наречени горяни не се хранят с това, което гората може да им даде, а с разпространяването на Каменна Прах, с която изсмукват живота на нещастните си жертви.
— Ездачо, не е лъжа, че Каменната прах идва от тези планини, ала не се прави в такива селца. Тя се произвежда в тайни лагери, които не бихте могъл да видите от небето.
— Да приемем, че сте прав, наемнико, ала как отровата достига до кралствата тогава? Разпространявайки се из селища като това, което видях днес, ето как.
Солос реши, че не е преценил правилно Ездач Семиан. Само външността му бе на идиот. Той сведе глава.
— За някои това е вярно, Ездачо, ала не за всички. Ако нещо трябва да се предприеме спрямо тях, това е работа за Крал Валмеян.
— Кралицата ни натовари със задачата да открием бялата женска и ние не трябва да я проваляме. Тези бандити може да са видели или чули нещо. Новините се разпространяват бързо по такива места.
Солос кимна бавно.
— Виждам какво имате предвид, Ездачо. Крал Валмеян изпепелява такива селца, без да го е грижа дали в тях живеят честни хора или злодеи. Ако видят дракон, бягат в гората. Ако видят рицар, се крият. Но ако видят наемник…
Ездач Семиан кимна. Солос чу как Кемир нервно изпъшка.
— Солос, знаеш, че те…
Но Солос вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Ездач Семиан, ние служим на кралицата. И знаем какво ни повелява дългът.
— Маршал-рицар Настрия се изказа добре за вас и каза, че познавате тези планини и селата в тях.
Солос отново кимна.
— Да, така е.
„Но откъде Настрия знаеше това?“
— Ако намерите Бялата, ще получите голяма награда.
Този път Солос се ухили.
— Да — отвърна той, — сигурен съм в това.
И само с огромно усилие на волята се въздържа да не погледне към мястото, където лежеше мъртвият дракон.
15
Дарове
Зафир погали с пръсти гърдите на Джехал.
— И как изглежда това момиче, за което ще се жениш?
Джехал се усмихна. Двамата стояха голи на слънце, в една от специалните тайни стаи, които принцът бе построил в замъка през годините. В тях можеше да влезе само през специални тайни проходи, но минаването през тях си струваше. Стаите бяха малки, но с големи прозорци, през които влизаха светлина и въздух. По-голямата част от стаята, в която Джехал и Зафир се намираха, бе изпълнена с огромно пухено легло.
— Момиче, както казваш — отвърна той, докато прокара ръка по бедрото на Зафир. В стаята се носеше аромат на тамян. — Наивна е. Светът я очарова, но тя няма опит с него.
— Значи е глуповата.
„О, не“, помисли си той, но на глас каза:
— Вероятно да, но не може да се каже. На нея почти не ѝ се разрешава да говори.
— Кралица Шезира не би искала да разбереш, че се жениш за идиотка. Да не вземеш да си смениш мнението.
Джехал се изсмя.
— Ако можеше да избегна този брак, нямаше да има значение дори да е най-умната принцеса в кралствата. Нямаше да е най-желаната.
Той се обърна към Зафир и я хвана за бузите.
— Все пак поговорихме, макар и трудно. Веднага след като Шезира я хвана насаме, почна да ѝ се кара.
— Хубава ли е?
„О, да“, отново си помисли Джехал, но на глас пак рече друго:
— Не особено. Имаше хубави дрехи, но нескопосано облечени.
Това поне беше вярно. Но пък чаровно.
— Кажи ми, че е грозна и уродлива.
— Опасявам се, че това важи само за сестра ѝ.
— Тогава съжалявам, че не се жениш за сестра ѝ. Не можеш ли да предпочетеш нея?
— Всички детайли около сватбата, любов моя, са били организирани преди много години, когато татко още беше здрав. Семейството ми е дало клетва и трябва да я уважа.
— Но можеш да избереш сестра ѝ.
— Ще попитам, ако това ще те зарадва, но само ако имам избор, какъвто кралица Шезира надали ще ми даде.