— Ти я харесваш, нали?
Лицето на Джехал не предаде никаква емоция.
— Та аз не я познавам, миличка. Тя е една кукла. Добре облечена, доколкото е възможно, но кукла.
„Но интересна кукла“, помисли си той.
— И ти искаш да я съблечеш, нали?
За миг Джехал реши, че Зафир ще започне да се цупи и да стане нетърпимо досадна. Вместо това обаче тя се притисна към него.
— Ще ви разваля брачната нощ. Ако трябва да чукаш куклата си, няма проблем, но да мислиш за мен, докато го правиш, чуваш ли?
Джехал изръмжа доволно. Но за миг се поколеба.
— Трябва да тръгвам. Лорд Метероа вече ме чака с новините от гнездото.
— Коя искаш повече? Мен или бялата женска на кралица Шезира?
— Теб, любов моя. Винаги.
— Тогава го остави да чака.
— Той не е глупак. Ще разбере за нас, ако не сме внимателни.
— Нали е твой човек?
— Да — каза го със съвсем леко колебание.
— Тогава нека чака.
И Джехал го остави да чака и то немалко. Тайният проход го изведе през палата точно към собствената му стая, но той го мина тичешком, затова, когато я стигна, бе задъхан.
Отвори вратите и влезе в личното си преддверие.
— Лорд Метероа! Извинете, че Ви накарах да чакате. Бях заспал. Трябваше да почукате.
Не можа да не погледне към пода. Бе изненадан, че лорд Метероа не е оставил следа от постоянното си ходене напред-назад.
Метероа сбърчи нос и дори не се поклони.
— Спали сте? Воните на жена, Ваше Височество. Мога ли да попитам коя свалихте този път?
— Вижте сам, ако държите.
Метероа го погледна. В очите на Майстора на гнездото имаше нещо изнервящо. Цветът им варираше от синьо до сиво, а самите те бяха воднисти, невероятно бледи и немигащи. Все едно гледаше очите на змия.
— В кое от помещенията бяхте? И колко височайша личност Ви правеше компания там? Кралица или принцеса?
— Може би и двете — сви устни Джехал, след което си взе слива и му я метна. — Вземи си нещо сладко, да захароса острия ти език.
Метероа я хвана и му я върна.
— Благодарности, Ваше Височество, но се нахраних преди известно време.
— Кажи ми, чичо, след като си толкова проницателен тази сутрин, как така жените прозират дори най-хитроумните лъжи на любовника си?
— Питаш мен? — изсмя се Майсторът на гнездото.
— Учил съм се от майстор.
Лицето на Метероа стана неразгадаемо. Така бе винаги, когато си спомняше неща от далечното минало.
— Такива са жените — каза той, — залей ги с хубави думи и не ще постигнеш нищо. Защо? Защото цялото им внимание е заето с това да следят всяко движение на очите ти, да слушат всяка твоя дума, да търсят неискреност, която дълбоко в себе си знаят, че е там. Дръж се с тях като кучета и ще започнат да се умилкват в краката ти. Тогава им подхвърли кокал и ще ти покажат истинска благодарност.
Джехал се ухили.
— Безкомпромисен, както винаги. Кажи ми сега какво става с алхимиците, свършиха ли вече или… не. — Джехал плесна с ръце. — Преди всичко, разкажи ми за белия дракон. Толкова ли е красива тази женска, толкова ли е съвършена, както разправят?
— За момента, Ваше Височество, е невидима.
— Каква е?
— Няма никакъв бял дракон, Ваше Височество.
— Моля?
Метероа повдигна вежда и се усмихна злобно.
— Нима кралица Шезира не ви е казала?
— Какво да ми каже?
— Че сватбеният подарък, на който се надявахте, не е пристигнал. Кралица Шезира дойде с голям брой ловни дракони на Стръмния връх, но нито един от тях не е бял.
Метероа килна главата си на една страна и повдигна и другата си вежда. За момент Джехал изпита почти неудържим порив да го удари. След това бавно отпусна юмруците си.
— Обещаха ми най-хубавия дракон в гнездото си!
Майсторът на неговото гнездо се поклони.
— Поразпитах какво е станало. Алхимиците, както винаги, бяха най-отстъпчиви. Изглежда, че по пътя е станал някакъв инцидент. Доколкото можах да разбера, кралица Шезира е минала през Елмазения дворец, но бялата женска прелетяла по друг път. Някой се възползвал от това и слабата ѝ охрана. Има оцелели от нападението, а сред тях е и алхимикът, тръгнал да лети с Нейна Светлост. Никой от тях обаче не е тук. Нямаме пряк свидетел. Ваше Височество, затворете си устата.
Джехал послушно го стори.
— Бях зяпнал, лорд Метероа, тъй като това, което ми казвате, е скандално.
Майсторът на гнездото изсумтя.
— Ако не знаех, че никой от драконите ни не е излитал, Ваше Височество, щях да реша, че стореното е наше дело.
— Да, но не е. Това прави ситуацията загадъчна и интригуваща, не мислите ли? Надявам се да може да я разрешите бързо, Майсторе. Тази бяла е моя.